ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Ароматерапията не е от вчера
Безжалостните опити за затваряне на уханието в стъкленица определят живота и труда на поколения жреци, магове, знахари и химици отпреди хиляди години до днес
Да се обясни естеството на уханието и защо толкова силно и дълбоко ни въздейства е невъзможно. Едва доловим полъх може да ни върне години назад сред любими хора и места, да усетим миризмата на топъл хляб, да предвкусим отново палачинките със сладко от вишни на баба, да се сгушим в маминия аромат… Уханието може да бъде екзотично, сластно, да породи очаквания и желания. Може да бъде мистично и тъмно. И винаги е въздействащо.
Миризмите са може би най-силната ни връзка с природата, най-живата и най-първичната. Те ни свързват по невидими нишки със земята, животните, тревата, камъните, вятъра в един общ споделен свят. Миризмите носят и нашата памет, спомен за стари, забравени страхове и генетично натрупани асоциации. Учените днес обясняват, че миризмата на дим първосигнално предизвиква чувството за тревога – онова праисторическо безпокойство за огън, пожар и опасност, и чак по-късно събужда усещането за огън, топлина и уют.
Всяка цивилизация е белязана от свои миризми – миризми-спомени, миризми-асоциации, модерни миризми, лечебни миризми. И ако можехме да знаем с какво е парфюмирала Клеопатра гънките на дрехата си, на какво са ухаели сутрин колибите по брега на Ефрат преди 5 хиляди години или с какво е бил пропит въздухът в склада за подправки на някой арабски търговец, то и представата ни за света щеше да е по-различна. И по-интересна.
Желанието на човека да извлече миризмите от природата, да ги затвори в стъкленица и да ги използва за лечение, удоволствие и въздействие върху околните датира от най-ранни времена. И целият труд на поколения жреци, магьосници и знахари, на лекари и химици от последните няколко хиляди години се е концрентрирал върху една основна задача: как да се извлече уханието и как да се запази то.
Чистата есенция
Извличането на етеричните масла става основно по три начина. Първият е чрез дестилация с водна пара, следва кондензация и отделяне на етеричномасления слой. По този начин се добива и до ден-днешен розовото масло, а също и ментовото и лавандуловото. Вторият метод е анфлораж – етеричното масло, което се изпарява от цветовете, се поглъща от чиста мазнина, нанесена на тънък слой върху стъкло. Това е и най-старият метод за извличане, който се използва от целия древен свят почти до Средновековието, когато Авициена открива метода на дестилацията през XI век. И третият метод е на пресоването, който основно се използва за получаване на цитрусови масла – лимонено, портокалово, бергамотово.
На пазара на ароматите
Повечето етерични масла са рядък и ценен и следователно скъп продукт – и така е било винаги. Несъмнено производителите на масла от Древна Индия са били облагоделствани – пищната, разточителна природа на тропическите ширини е предоставяла невероятно разнообразие от треви, билки, плодове и цветя. Там днес археолозите откриват не само безброй стъкленици с остатъци от масла и множество текстове с описания и класификация на растенията, но и подробни рецепти за приготвянето на маслата и отварите, за употребата им при различни болести, а също и като помади и парфюми. На Запад древните индийци изнасяли най-вече прословутата си сандалова пудра.
Египтяните пък, които били ощетени откъм растителност, водели жестоки войни, за да набавят ценните масла. Походите били насочени най-вече към малкото царство Пунт на брега на Аденския залив (днешна Етиопия). Още от Старото Царство (2500 г. пр. Хр.) военните набези станали нормален начин за запасяване най-вече с мирта и злато. Един грам от безценната мирта се равнявала на същото количество злато. А добивът на жълтеникавокафявите късове смола ставал по-бавно и от добива на злато – правели прорези в кората на дървото и с малки съдове събирали месеци наред стичащите се капки богатство. Миртата има изключително остър и горчив вкус и освен за козметични цели се използва и като кулинарна подправка, придаваща силна пикантност и невероятен аромат.
Но малкото царство Пунт било ценно не само заради миртата. То просто лежало на пътя на подправките от Изток – алое, шафран, мускус, тамян, лавандула. А без драгоценните масла не било възможно балсамирането на мумиите, каденето с тамян в храмовете, приготвянето на помади, кремове и скъпи парфюми за царските особи. Маслата, билките и медът били основата и на повечето рецепти за лечение. И по тази причина търговията и военните походи продължавали векове.
Към средата на първото хилядолетие пр. Хр. центърът на производство на благовония се преместил към Арабия. Благосъстоянието на тази свещена за много религии земя се е основавало почти 2000 години на производството на мирта, тамян, лавандула и роза. Античните географи ненапразно я наричат „земята на благовонията”. Малките арабски царства Хадрамаут, Катабан и Саба държали пазара на ароматните вещества и смоли, диктували цените и определяли доставките.
Мускусът и амбрата също били сред изключително ценните и скъпи продукти на древността. Считани били за панацея на парфюмерийното производство и се сдобили с почти митични свойства. Тези вещества всъщност са продукт от жлезите на различни животни. Мускусът се получава основно от овцебиковете в Азия, но най-ценен бил черният зърнест мускус от жлезите на елен. Мазният цибетин, получен от африканската цибетка, се радвал също на широка употреба. Амбрата пък се произвежда в стомаха на кашалота, изхвърля се спонтанно навън и плава в океана, докато ловци на амбра не я съберат от някой бряг. Безценните продукти имат всъщност изключително остър и рязък мирис, който не може да се използва самостоятелно, но са много силен фиксатор на цветните миризми, като придават дълбочина и неуловима „животинска нотка”. Но и днес, когато тези вещества се произвеждат почти изцяло от синтетични продукти, парфюмеристите на някои от най-скъпите световни марки предпочитат природната амбра, златиста на цвят, плавала в океана десетки години. Точно както техните колеги преди няколко хилядолетия.
Най-големите потребители на благовония и масла в древността били гърците, а после и римляните.
Уханието за тях било не просто ежедневна грижа и начин на живот, но и белег на цивилизованост, разграничителна линия между света на варварите и културата, на изисканост и чисто удоволствие. В храмовете кадели тамян, мажели телата си с маслиново масло, смесено с шафран, палмово масло и мента, парфюмирали дрехите, косите и предметите си. От Индия доставяли сандал и нард, от Арабия – тамян и мускус, от Персия – розово масло, от Цейлон – канела. Римляните също се потапят в този свят на аромати с не по-малка страст и постоянство. И дълги години са огромен пазар за благовонни продукти от целия познат свят.
Историята на ароматните масла по-нататък е сложна и криволичеща. От тъмните векове изплава Европа и постепенно открива, че светът е ползвал банята, сапуна и парфюма вече няколко хилядолетия. И няколко хилядолетия се лекува с тях. Великият лекар и учен Авициена открива дестилацията и розовата вода става най-продаваната и търсена стока за парфюмерийното и козметичното производство и до ден-днешен. После е открит спиртът и неговата употреба като разтворител на етерични масла надхвърля и най-смелите очаквания – парфюмерията става отделен оттрасъл. Но през всичките години всяко от тези начинания, всеки опит с колби и миризми е почвал неизменно от капките благовонно масло и неговите уникални свойства на жива есенция от природата.
Уханното масло – лечител
Освен за доставяне на удоволствие още от най-древни времена ароматите се ползват и като особено мощно средство за въздействие върху психиката. Знахарите винаги са знаели, че едни миризми отпускат тялото и мускулите, други избистрят ума, трети действат омайващо и затъмняват разсъдъка. Старите лечители използвали щедро тези свойства при лечение не само на душевни, но и на физически болести. Така в средните векове ужасните епидемии от чума, тиф, туберкулоза отстъпвали пред розмарин, горчив портокал, чесън, мирта. Лекували кожни изгаряния и други болести с маслени настойки от невен и лавандула. Прочиствали червата с лайка и черен чай, а стомашни болки – с масло от здравец.
Интересът към уникалните антисептични и антибактериални свойства на растенията и етеричните масла се възражда към началото на XX век. Именно векът, който дава антибиотиците и стотиците синтетични лечебни продукти, създава и ароматерапията като отделен клон на алтернативната медицина. През 1920 г. френският химик-парфюмер Гатефос при опити в лабораторията си изгаря тежко ръката и случайно я потапя в съд, пълен с лавандулово масло, мислейки я за вода. Въздействието върху изгореното място било напълно неочаквано – болката утихнала бързо и раната оздравяла напълно след известно време. Като химик Гатефос изследвал подробно лавандулата и открил, че тя съдържа голям брой биологично активни вещества. Впоследствие изследва и други етерични масла и описва подробно уникалните им лечебни свойства. Това поставя началото на ароматерапията като научен метод.
Многогодишните изследвания показват, че етеричните масла имат много сложен състав и съдържат активни съединения, подобни по структура и механизъм на действие с антибиотиците, антисептиците, витамините и хормоните. В състава на само едно масло могат да участват до 500 различни съединения – нещо като фитококтейл от най-високо качество, директно забъркан от природата. Практически всяко етерично масло е многофункционално и действа разностранно върху организма. Именно това цялостно, общохармонично въздействие прави етеричните масла и смоли толкова ценени от древността до днес.
А начините им на използване са многобройни – от горенето на треви и билки, вдишване на есенцията, втриване на етеричното масло директно в кожата до ароматни вани и разтваряне на масло във вода и изпаряването му и пиенето на отвари и чайове, както и употребата им като подправки в кулинарията. Ефектът е винаги сигурен – цялостно и дълбоко поемане от сетивата и тялото. Чисто удоволствие и истинско обновление. А тази идея сега, както и преди хиляди години, е близка на хората.
текст Светослава Петкова
Подобни
