Тайните на тайския масаж

Изкуството на класическия тайски масаж се формира под влияние на древните култури на Китай и Индия и придобива днешния си вид благодарение на дългата практика и наблюдението върху природата на човешкото тяло, методите за проба и грешка, кито създават подредена система за оздравителна терапия. За баща на тайландския масаж се счита д-р Шивака, който бил личен лекар на един от индийските царе преди повече от 2 000 години.

Корени
Тайският масаж винаги се е използвал за терапефтични цели съвместно с традиционната тайска медицина. Античните знания се предавали от майстор на мастор поколения наред по пътя на индивидуалното обучение. В продължение на повече от хилядя години тези знания не са били документирани, главно заради липсата на писменост. И така до Сукхотайския период, когато крал Рамкхамхенг през 1277 година поставил началото на тайската грамотност. Предполага се, че майсторите на масажа от тази епоха вече имали умения да документират своите знания още по време на Аютхайския период, но след разграбването на Аютхай през 1765 година от бирманците, не са се запазили никакви писмени свидетелства за масажното изкуство.
Първите документални сведения датират едва от началото на Бирманския период и по точно от времето на управлението на кралете Рама III и Рама V.

Крал Рама III през 1832г. основава първия университет в Тайланд към манастира Ват Пхо, който станал и първото висше учебно заведение за обучение на обикновените граждани. Върху 60 мраморни плочи и върху стените на манастира са разположени изображения и диаграми с линиите на въздействие върху тялото и акупункурните точки. Тогава и били направени 80 статуи, изобразяващи позите на разтягане от йога, 26 от които до днес се намират на територията на Вата Пхо.

През 1870 г. крал Рама V заповядал да съберат и отново да пренапишат текстовете па традиционна тайска медицина, тайски масаж и йога. Тази повеля отнела 30 години и била приключена през 1906-та година.

Видове тайски масаж

Съществуват два основни вида тайски масаж: общ тайски масаж и кралски тайски масаж.

1. Общ тайски масаж
Това основно направление на масажа е с най-голяма популярност, особено в практиката и обучението на чужденците. Характеристика на този вид и неговите подвидове е близкия контакт с пациента по време на масажа, като се използват повече палците на ръцете, повърхността на дланите, външната част на юмрука, лактите, коленете, стъпалата.

2. Кралският тайски масаж
Особеното при този масаж е, че масажистът се придвижва на колене и стриктно спазва дистанция от тялото на пациента. Масажираният никога не ляга по корем, масажистът използва само своите ръце, основно палците и никога външната част на юмрука. При този вид масажистът напрактика почти не се докосва до пациента и го докосва само с работната повърхност на ръцете. Масажът започва от колената и продължава надолу по краката, прави се масаж на краката и на ходилата. Не се включват пози на разтягане.

На какво да обърнат внимание масажта и пациента

Преди сеанса трябва да се знае състоянието на масажирания.
Вътрешното състояние: както на масажта, така и на масажирания трябва да е спокойло и балансирано.
Масажистът трябва постоянно да е концентиран в масажа.
Масажираният трябва да сигнализира за всяко усещане на дискомфорт.
По време на масажа трябва да се синхронизира дишането на масажиста и масажирания.
Преминаването от една акупунктурна точка на друга трябва да е плавно.
Важно е да се създаде атмосфера на доверие между масажиста и пациента.
Етиката има много важно значение при осъществяването на тайския масаж.

Ефектът от тайския масаж

•   Подобрява кръвообращението, загрява мускулатурата.
•   \подобрява силата и ефективността на работа на мишците, извежда токсините, снема напрежението, разпуска сухожилията и подобрявва тяхната еластичност.
•   Стимулира и подобрява активността на нервната система.
•   Отпускане и дълбоко дишане
•   Подобряване еластичността на хранопровода, масажът в областта на стомаха помага за пълното храносмилане.
•   Подобрява притока на кръв в кожата, подобрява състоянието на кожата.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Жегата
Травма или възпаление на мишниците. В този случай трябва да се направи горещ компрес, ако травмата е отшумяла и червенината е изчезнала, масажът трябва да се прави много внимателно.
Ако травмата е скорошна, се прави студен компрес и проблемната област не се масажира въобще.
Не се масажират и областите на скорошно счупване на костите, както и при навяхване.
Не се масажират областите с разширени вени.
Масажът е противопоказен при заразна болест на кожата. Може да се прави масаж на само на неинфектираните участъци.

Не се прави масаж при отравяне с алкохол и лекарства.
При диабетици и сърдечно болни трябва да се вземат сериозни предпазни мерки. Ако масажираният е гладен, трябва да му се предложи лека закуска. Ако пък се е наял обилно, трябва да се избягват определени пози, особенно лягането по корем.

Подготовка за тайски масаж

Масажистът трябва да създаде спокойна и приятна обстановка, която предразполага към отпускане и комфорт.

Кушетката и матракът трябва да са с високо качество.

Масажистът задължително трябва да е в добро настроение и във хизически добро здраве.
Дрехите на масажиста и пациента трябва да са удобни.

Сен Сип – десетте главни линии на жизнената енергия.
Тайският масаж работи на базата на стимулацията на жизнената енергия посредством натискане на Сен сип или Прана /”вятъра на живота”/. Сен Сип или десетте главни линии представляват 72 канала на жизнената енергия, които протичат през цялото човешко тяло.
Правилната техника на въздействие върху тези линии ще помогне да се поддържа баланса на жизнената енергия на тялото и ума, посредством освобождаване на блокажите и увеличаване потока на енергия по тези линии. В анатомичен смисъл натискането на тези енергийни точки стимулира кръвообръщението, увеличава чувствителността на нервните окончания, подобрява подвижността и гъвкавостта на тялото, помага за отпускането на мускулатурата.
Всичките десет линии тръгват от областта около пъпа и преминават по цялото тяло в различни посоки с изход в десет точки.

1.   Сен Итха тръгва в ляво на ширина един палец от пъпа и преминава през хълбока и вътрешната част на лявото бедро по посока на задните части, преминава през дванадесетопръстника по посока към главата и връщайки се, завършва в лявата ноздра.
2.   Сен Пингкла тръгва в дясно от пъпа на ширината на един палец и преминава през дясното бедро по посока на задната част, протича под дванадесетопръстника по посока към главата и завършва в дясната ноздра.
3.   Сен Суммана започва над пъпа на ширината на два палеца и преминава централно отгоре на гръдния кош, пресича дъното на гърлото и завършва на върха на езика.
4.   Сен Канлатари започва над пъпа на ширината на един палец и се разделя на четири. Двете линии тръгват нагоре, пресичат ребрата и плешките на двете ръце и достигат до кокалчетата и всичките десет пръсти на двете ръце. Другите две разклонения тръгват надолу през вътрешната повърхноста на бедрата, стигат до стъпалата и пръстите на краката.
5.   Сен Сахасарунгси започва в ляво от пъпа на ширината на три палеца и протича надолу по вътрешната част на лявото бедро, спуска се по левия крак, стига до стъпалото и върховете на всички пръсти на левия крак. След това потокът се връща към гърба, движейки се по външната страна на крака, лявото бедро, ребрата, завършвайки в лявото око.
6.   Сен Тавари започва в дясно от пъпа на ширината на три палеца и протича надолу по вътрешната част на дясното бедро, спуска се по левия крак, стига до стъпалото и върховете на всички пръсти на десния крак. След това потокът се връща към гърба, движейки се по външната страна на крака, дясното бедро, ребрата, завършвайки в дясното око.
7.   Сен Тянтапусунг започва на ширина четири палеца вляво от пъпа, преминава по върха на левия хълбок, по върха на шията и завършва в лявото ухо.
8.   Сен Русум започва на ширина четири палеца дясно от пъпа, преминава по върха на десния хълбок, по върха на шията и завършва в дясното ухо.
9.   Сен Сукумунг започва на ширината на два палеца под пъпа, протича надолу и завършва в ануса.
10.   Сен Сиккини започва на ширината на два палеца под пъпа, тръгва надолу и завършва в пикочния канал.