Една стара и забравена фабрикантска сграда на централната софийска уличка „Бенковски” неочаквано се сдоби с репутацията на интересно и провокативно артместенце.
Първо олющената й фасада бе странно „цивилизована” единствено с шарена рекламна табелка „Чайна”.
След това обаче на огромния железен портал с ръкописни букви се появи надпис „Складът”.
За случайните минувачи и двата надписа не означават абсолютно нищо и трудно могат да събудят нечие любопитство. Факт е обаче, че гигантската желязна порта е почти винаги отворена и през нея ежедневно преминават множество „посветени”, които явно са добре информирани какво конкретно означават табелите.
А с какво всъщност мястото стана толкова забележително и как успяват да си съжителстват в една твърде неугледна сграда една класическа чайна и един ултрамодерен „Склад”? Решихме да потърсим отговорите на тези въпроси през гледната точка на тоалетните в двете обществени пространства.
Освободено изкуство
Чайната, която се намира на партерния етаж на сграда, не е просто обикновена къща за пиене на чай. Да, в нея се предлагат над 60 вида натурален и изключително ароматен чай, но това е само в преддверието и съвсем не е всичко.
Помещението има и вътрешен салон, който представлява картинна галерия.
Прецизно подбраната колекция от платна и пластики на модерни автори е ексцентрично „разхвърляна” сред ултраурбанистичния декор с под на бетон, със стени, грубо боядисани в маниашко синьо, и с голи тавани, аранжирани с висящи кабели и тръби.
За да стигнеш от чайната до тоалетната, няма как да не минеш през представителната експозиция на галерия „Снежана”.
Всеки трябва да освободи творческия импулс в себе си и тоалетната е точното място, за да се случи това. С това послание приветства гостите си WC-то на бутиковата столична галерия.
Атмосферата в него е не просто артистична, а съвсем креативна.
Стените са боядисани в цвета на рециклирана хартия и подканят всеки да допълни колекцията от любителски скици и графики, с които са покрити стените, или просто да нарисува или напише нещо.
Опитайте и вие! Може би точно в тоалетната на тази чайна ще откриете духа на Микеланджело у себе си. Защо не!
интериор арх. Таня Глебова
Без врати
„Складът” – така се нарича най-новият ултрамодерен шоурум за авангардни дизайнерски мебели и аксесоари, който е собственост на популярната българска фирма „Мартиком”.
Наопаки на всички стандарти складът е „качен” на последния, пети етаж на бившата производствена сграда и до него се стига по стръмни стълби или с бавен тежкотоварен асансьор. Идейната концепция на интериора е дело на известната архитектка Таня Глебова.
Представителната експозиция е осъществена с поредица уникални модели мебели и аксесоари на емблематични дизайнерски марки като Moooi, Establish… много от които се показват за първи път у нас.
А как сред целия този звезден блясък се вписва тоалетната ли?
И къде всъщност е скрита тя?
Факт е, че тоалетната въобще не е скрита. Нещо повече, разположена е на най-парадното място – при входа на помещението.
Като всички очевадни неща обаче, които често не виждаме точно защото са ни пред очите, и тази тоалетна за мнозина от посетителите на „Склада” остава незабелязана. Ако и вие вече сте били там, но сте я пропуснали, то следващия път не я подминавайте. Заслужава си!
Санитарното помещение се състои от две части – просторно преддверие с умивалник и огледало и същинска баня с душ и тоалетна чиния.
Думичката преддверие обаче едва ли е най-точната в случая, защото мократа зона всъщност е без истинска врата.
Преграждане обаче има.
Ролята на завеса тук се изпълнява от няколко огромни памучни ризи, дело на модната дизайнерка арх. Тея Трошанова.
По-голямата част от стените са оставени на… остатъци от старото лепило за плочки.
Зоната около душа обаче е новооблицована с бели дизайнерски декоративни плочки на Vitra.
Тоалетната е „скрита” от погледите с врата от прозрачно стъкло и плътна завеса от дизайнерски памучни ризи.
Подът й е покрит с дюшеме от бяло дърво, а изкуственото осветление се осъществява от две висящи на жица фосфоресциращи свръхикономични крушки, които и след изключване от мрежата светят с остатъчна светлина.
Модерно, твърде модерно, нали!
снимки Асен Балабанов