ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Мъжете може би знаят защо
Кой не е чувал за Втори февруари, кой ли не празнува на него! Още от древни времена по нашите земи на Втори февруари отбелязват Петльовден, на който мъжете на шега честват половата си определеност.
Заради типичните задявки и асоциативния зевзелък, чийто централен обект най-често е мъжката сексуална способност/неспособност в модерните времена този ден бива разпознат и като празник на гейовете.
За всеки друг да, но не и за самите гейове, които нееднократно съвсем официално са отказвали да се инициализират с този ден.
Според православния календар обаче на 2 февруари се пада Сретение Господне или Зимна Богородица, един от най-женските дни по църковния канон. А през 1971 г. датата 2 февруари си харесват цял куп международни организации, които решават, че това ще е Световния ден на влажните зони. Ако сте се настроили да празнувате, а не знаете какъв точно да е повода, ето и детайлите.
Сретение Господне или Зимна Богородица е един от 12-те велики празника в годината според православната църква. Тогава младенецът се е представил пред Бога, както повелява Старият завет. Четиридесет дни след раждането на Иисус Христос света Дева Мария го донася в Йерусалимския храм, където св. Симеон и пророчица Анна познават в Христос обещания Месия и го благославят.
Сретение Господне е краят на смятания за нечист период, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. Ето откъде идва поверието, че децата до 40 дена не бива да бъдат показвани пред чужди очи. На този ден жените и децата са най-многобройни в храмовете.
Според народните обичаи, през този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.
Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо — момче или момиче.
Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби – празнува се в различните краища на България по нов и по стар стил – на 20 януари и на 2 февруари. Според обичая на този ден се коли черен петел на прага на къщата и с кръвта му се прави кръст на челото на мъжката рожба. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Курбанът се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. Според някои, обичаят е свързан с взимането на момчета за еничари. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, заблуждавали турците. Коленето на петел населението на Източна България пък свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос
На снимката: аристотелев корморан
Истината е, че 2 февруари е Световен ден на влажните зони.
На 2 февруари 1971 г., в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони (известна като Рамсарската конвенция). Членове на конвенцията са 154 страни в света, като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение.
България е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976 г., първоначално с 4 влажни зони – резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, блатото Аркутино и езерото Дуранкулак. В края на 2002 г. са прибавени и Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони с международно значение с обща площ 20 306 хектара. Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000.
Подобни
