Банкя – перлата в полите на Люлин планина
Експозе на министър Нона Караджова пред годишната конференция на тема „Управление и развитие на стратегическа инфраструктура“
В момента водните съоръжения са в доста незадоволително, а в някои области – направо в окаяно състояние. Огромен е финансовият ресурс за поддържане, за строителство на нови системи и за рехабилитация на съществуващите. Очевидно ние трябва да решим откъде и по какъв начин да осигурим този ресурс в дългосрочен план. Възможните източници на финансиране са както таксите от потребителите на водни услуги, така и фондове на ЕС, заеми от банки, средства на държавния бюджет. Различни са възможностите – това е възможност за привличане на инвестиции чрез публично-частно партньорство, чрез концесиониране на част от обектите, но за да решим как най-добре да изразходваме ограничения финансов ресурс, затова ни е необходима и тази стратегия, която ще даде алтернативите и това ще се основава на задълбочени анализи на финансовите потоци. Въпросът е от възможните решения да се избере най доброто.
Каква е в момента ситуацията по отношение на собствеността на водностопанските съоръжения? Язовирите са разпилени като собственост в няколко организации – част от големите язовири са в активите на ВиК дружества, част от язовирите са в активите на „Язовири и каскади”- търговско дружество към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, това е търговско дружества „Напоителни системи, което е с принципал министъра на земеделието. Имаме и агенция за хидромелиорации, която е държавна структура в рамките на Министерство на земеделието. Имаме и общински язовири, голяма част от които са също в окаяно състояние и са изключително рискови по отношение на възникване на наводнения при определена ситуация. Дигите са изключително важни съоръжения за сигурността и защита от наводнения – извън населените места те са грижа на Министерство на земеделието и са в активите на „Напоителни системи”, контролират се от ИА „Хидромелиорации”, в рамките на населените места са грижа на кметовете. По отношение поддържане на проводимостта на речните корита, което е много важна дейност за защита от наводнения – в населените места това е грижа на кметовете, извън населените места – на областните управители. Сондажите, които са съоръжения за използване на подземните води за водоснабдяване и канализация, са в активите на ВиК дружествата. Магистралните водопроводи за питейно-битово водоснабдяване са също публична държавна собственост, а където обслужват една община, са общинска собственост. Магистралните водопроводи за напояване са в активите на търговско дружество „Напоителни системи”. ВиК мрежите в населените места в момента се трансформират в собственост на ВиК дружествата, в голяма степен в собственост на общините, според последните промени в закона от средата на миналата година и създаването на асоциации. Минералните води са отредени за управление на басейновите дирекции.
Какво е институционалното управление на тия съоръжения на целия сектор? Държавната политика, както и цялостният процес на управление на напоителните системи на дигите извън населените места е отговорност на министъра на земеделието и горите. Инфраструктурата, която е в рамките на населените места – водопроводната мрежа, канализационната мрежа, пречиствателните станции за питейни води, пречиствателните станции за отпадъчни води, са отговорност на ВиК дружествата, съответно с трансформациите ще бъдат отговорност на асоциациите на общините. ВиК дружествата към момента са три вида – изцяло общинска собственост, общинско държавна или изцяло държавна, като в последните два случая принципал е министърът на регионалното развитие. Тези ВиК дружества в настоящия момент отговарят за ежедневна поддръжка на системите в населените места, така също са отговорни и за инвестициите за рехабилитация на водопроводната мрежа и за извършване на планови по-големи ремонти. Една част от средствата, за съжаление много минимална, се осигурява от потребителските такси от населението и промишлеността. За голяма част от инвестициите се разчита на външен източник, един от които е Оперативната програма „Околна среда” /ОПОС/. Колкото и да звучи огромна сумата – около 1 млрд. и 200 хил. евро за водния сектор, тази сума е недостатъчна за покриване дори на нуждите за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води и на канализационна система дори за населените места над 10 000 екв.жители, а ние имаме ангажимент за строителство до 2015 г. в населените места от 2 хил. до 10 хил. жители. МОСВ е органът, който е отговорен за контрола на качеството на водите – както повърхности, така и подземни, както и за регулиране на количеството ползвани ресурси чрез системата на издаване на разрешителни за водоползване. Министърът на икономиката и енергетиката е отговорен за язовирите, които са в активите на търговско дружество „Язовири и каскади”. Виждате, колко е разнообразна, както собствеността, така и управлението. А тези системи и съоръжения са неразривно свързани помежду си и е ясна необходимостта от промяна, както в собствеността на някои от тези съоръжения, така и от начина на финансиране и от начина на управление.
Цялото това многообразие от собствености, от начина на управление и финансиране ще изисква една цялостна реформа. В момента има неяснота по отношение на субординацията на всички планови документи, които се отнасят за водния сектор, как те се съвместяват. Имаме в различните закони и др. нормативни актове, заложена е функцията на различни институции да разработват стратегия за водите, планове за управление на речните басейни. Ето вече имаме планове, които трябва да се разработят като част от плановете за управление на рисковете от наводнения, това ще стане от 2011 г., имаме регионални генерални планове за ВиК системите, имаме генерални планове за агломерации за над 10 хил. жители, имаме общински стратегии за развитие, които залагат развитието на тая инфраструктура, имаме областни стратегии на развитие – и не е ясно кое е водещо, кой документ да гледаме, коя да ни е изходната позиция.
Може би много от вас очакват да чуят от мен как ще се реформира системата, кой ще е най-добрият модел. За съжаление, аз не мога да ви отговоря на тази въпрос, тъй като наистина са необходими много сериозни анализи и това ще е предмет на тая стратегия, която ще се разработва. Ние в момента сме в процедура на избор на изпълнител за разработване на тази стратегия.
Освен тези аспекти, които споменах преди малко, които трябва да намерят своите задълбочени анализи, и предложения на алтернативи, както и финансова обосновка на всеки от предложените варианти, тази стратегия ще има за цел да обследва в дългосрочен план необходимостта от вода за развитие на икономиката на страната, още по-важно – за обезпечаване нуждите на населението, като се имат предвид дългосрочните прогнози за населението в страната, като се има предвид дългосрочното развитие на икономиката, евентуалните отражения на климатичните изменения, засушаването в нашия регион т.е. Достатъчни ли са тия обеми, които имаме в момента, дали е необходимо да се направи нещо допълнително, за да се запази този ресурс, т.е да увеличим тези обеми. Много важни отговори трябва да се дадат в тази стратегия.
Вече няколко пъти, както министър Плевнелиев, така и аз, съобщихме, че е възможно – но не казваме, че това е решението, защото ще се изследват много алтернативи – възможно е например публично-държавна собственост на всички съоръжения, които споменах, да се управляват на басейнов принцип, но не от басейновите дирекции. Басейновите дирекции ще си запазят функциите, които са в момента – контрол, мониторинг, разработване на плановете за управление на речните басейни, контрол за изпълнение на тези планове.
Възможно е например създаването на четири регионални водни компании, публична собственост, със специален статут, създадени със закон, но това е една възможност. Те да управляват тази собственост, те да избират операторите, които да поддържат тая собственост, те да избират строителите на инфраструктурата. Това е една от възможностите.
Въпросът е съответно за финансовите ресурси и финансовите потоци как ще се управляват. Възможна е една по-голяма централизация на национално ниво или пак на ниво басейни, където да се концентрират всички възможни финансови ресурси, и да се насочват тези ограничени финансови ресурси към най-приоритетните за дадения момент съоръжения.
Вие знаете колко е важно осигуряването на вода за населението, изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, което е наш ангажимент, произтичащ от договора за присъединяване на България към ЕС, колко е важно поддържането на дигите и на проводимостта на речните корита, тъй като това е свързано с опасността от наводнения, колко е важно напояването като стопански отрасъл. Ако имаме едно обединение на управлението на тази инфраструктура, едно приоритизиране на насочването на всички финанси, които са възможни по различните източници на финансиране на тая инфраструктура, мисля, че това ще е може би един добър модел, този ограничен финансов ресурс да се използва по най-оптимален начин, при това напълно прозрачно, по-ефективно и да даде съответно най- добрите резултати.
Във всички случаи, нуждите са огромни, изчисляват се в тия всички сектори, които споменах, изчисляват се от 5-6 млрд. докъм 10-12 млрд. лв. Огромна е нуждата от ресурса. Така че, явно трябва да намерим решение, не можем да отлагаме повече. По начина, по който в момента се управлява и финансира този огромен сектор, ние ще продължим да затъваме. Целта е да постигнем един национален консенсус как най- добре да се управляват тия съоръжения и водния ресурс на страната. След като се разработи стратегията, тя ще бъде подложена на обществено обсъждане, специално с основните заинтересовани страни ще има много големи дискусии.
Разбира се, стои и въпросът за цената на водата за потребителите, т. е на водните услуги за различните потребители, дали да е по населени места, на ниво речен басейн, дали да е единна за страната, дали да е еднаква за потребителите. Аз също не мога да ви дам тоя отговор в момента, това също ще стане в резултат на много задълбочени финансови анализи, анализи на социалната поносимост, включително ще се изследва необходимостта от евентуално въвеждане на социално подпомагане, но това само пак е една възможност. Отговор на този въпрос ще даде взаимнообвързаният анализ на много аспекти на тази много, много широка тема.
На всеки етап ние ще представим алтернативите и в крайна сметка ще се вземе едно решение, което да е най-добро. Като се обобщи цялата информация, в стратегията ще се анализира. Огромен финансов ресурс в момента се влага, но на парче, неприоритетно се използва, включително и това, което се случи през последните четири години – финансирането на стойност около 800 – 900 млн. лв. на една инфраструктура във водоснабдителни и канализационни системи на малки населени места, което едва ли е най-приоритетната нужда на страната при отчайващи нужди във водоснабдителните системи на някои населени места за корекции на реките, където видяхте какво се случи преди два месеца.. Когато се направят тия анализи, картината ще стане ясна и прозрачна. Например, аз не мога да си обясня, по какъв начин в миналото са се вземали решения ВиК дружества в райони с най-висока цена на водата, поради факта, че се черпи от подземни води, необходима е много електрическа енергия, цените са високи, защо точно тези ВиК трябваше да вземат заеми от международни финансови институции и да плащат лихви, а същевременно на други ВиК системи или общини да се дават безвъзмездно средства, които са с гравитачна система, където цените са ниски. Аз нямам отговор до момента на тия въпроси защо така се е случило.
Не мога да ви дам отговора, но обещавам, че ние ще имаме разработени варианти, при това ще са обосновани. Имаме една изключителна политическа воля в момента този въпрос да се реши. Нито един министър – на регионалното развитие, на земеделието, на икономиката, аз, нито финансовият министър, имат претенции да управляват и те да разпределят баницата и парите.
Ние сме абсолютно консенсусни – петимата министри се събирахме няколко пъти и сме категорични, че няма да има ведомствен подход, а ще дадем решение, което да удовлетворява нацията и бъдещето й.
Подобни
