ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Наскоро учените с категоричност установиха, че водата притежава уникалното свойство структурна памет. Тя може да запомня и да предава всяка информация – във вид на електромагнитни вълни.
Според доктора на биологическите науки Станислав Зенин водата се състои от кластерни джобове, всеки от които представлява сам по себе си миниатюрен биокомпютър. А това значи, че човек, чието тяло е съставено от близо 80% вода, представлява програмирана система, свойствата на която могат да се изменят под въздействието на външни фактори. Така молекулите на водата променят своята геометрия. Дори общуването между хората въздейства на тези структури.
Особено зрелищно тези промени са документирани от японските изследователи. Подлагайки водата на различни въздействия, те я замразяват, снимат и съпоставят промените. Оказва се, че молекулярната структура на водата се променя от вибрациите на човешката енергия, мислите, думите, идеите, звуците. Най-отчетливи са тези изменения, когато на водата се въздейства с музика. Най-красивите кристали се образуват под звуците на класика, а най-ефектни са тези от народната музика. Кристалите на водата, слушаща рок и метъл, са най-обезобразени. Водата, взета от платото Фидзивара, се оказала мръсна и токсична. Когато монасите будисти извършили над нея молитвен обред, водата станала чиста.
Има ли идеално чиста вода?
Оказва се, че няма. В природата водата е винаги с някакви примеси.
Оказва се, че чистата вода има такива качества, които дори е трудно да си представим.
В лабораторията на проф. Госков след много опити успяват да получат само малко стълбче с диаметър 2.5 см чиста вода. Резултатът поразил всички. Сцеплението на молекулите в такава вода се оказало толкова мощно, че за разбиването й била нужна сила от 900 кг. По повърхността на такава вода е възможно не само да се ходи, но дори да се пързаляш на кънки. А възможно ли е Христос със своето въздействие да е пречистил водата и тя да е станала подобна на получената в лабораторни условия?
На тема „Паметта на водата“ в Русия е защитена първата докторска дисертация
Има теми, за които е неприлично да се говори сред научните среди. Паметта на водата доскоро бе една от тях. Странно, в света ежегодно протичат десетки конференции по темата, четат се стотици доклади, споделят се забележителни опити, много сред които свидетелстват, че водата е вещество с памет, че водата се поддава на магнитна обработка, че променя своите физически свойства в зависимост от цвета на етикета, залепен на бутилката… Но доскоро високата наука почти не обръщаше внимание на тези „паралелни факти“, за които липсва теоретическа обосновка. Още по-странното е, че ефектът от паметта на водата отдавна е въведен и като медицинска практика – все пак хомеопатията е официално признат метод на лечение. Хомеопатите разтварят лекарство в такова нищожно количество, че на цяло ведро с вода остават само няколко молекули от веществото. И то действа – благодарение на способността на водата да помни и пренася информацията.
Първата докторска дисертация за паметта на водата в Русия е защитена от д-р Станислав Зенин, ръководител на Проблемната лаборатория за научна обосновка на традиционните методи за диагностика и лечение към Федералния научно-клинико-експериментален център при Министерството на здравето в РФ.
Знае се, че Н2О е два атома водород и един атом кислород, казва той. При това молекулата на водата като цяло е неутрална, двуполюсна – от едната й страна преобладава отрицателният заряд, а от другата – положителният. Това е известно. Помежду си двуполюсните молекули могат да образуват съединения, като всеки отрицателен полюс може да се свърже съответно с положителен. Образува се т. нар. водородна връзка. Теоретическите прогнози обаче показват, че такъв „кристал“ на вода трябва да е съставен от 912 молекули и животът му е само няколко минути.
Зенин нарича това образувание „основен структурен елемент на водата“. Той прилича на миниатюрен заострен леден кристал от шест ромбовидни шушулки. Във водата има милиони такива кристали. Съществуването им е доказано и потвърдено с различни физико-химични методи. А на повърхността на всяка шушулка на кристала може да се извлече случаен рисунък от електрически „плюсове“ и „минуси“. Просто двуполюсните молекули, които съставят кристалните шушулки, се движат из нея, придавайки й ту плюс, ту минус. Получава се двоичен код…
Сега да си представим дестилирана вода, преминала през най-доброто пречистване. Шушулките на кристалите в такава вода са на практика електронеутрални и в двоичния им код „нищо не е записано“. Но ето че във водата попада молекула на някакво химическо вещество. При съприкосновение с кристалната вода тя като че ли отпечатва по неговите шушулки своя електромагнитен товар. След това този пълен кристал при съприкосновение с други „чисти“ кристали прави същото – предава му своя рисунък, но само като „негатив“: където при първия кристал е било минус, при докосната шушулка от другия кристал става плюс.
Водата е не просто вещество в течна форма, а нещо, което може да предава информация. Зенин нарича водата вещество, което се намира в информационно-фазово състояние.
„Кристалната“ структура на водата обяснява много нейни странни свойства, които досега не намираха обяснение. Например феномена разтворимост. Тя разтваря почти всичко. А това според Зенин е защото във водата винаги има определено количество кристали с подходящи електромагнитни рисунъци, които работят като промивка, прониквайки в разтваряната субстанция. Намери обяснение и влиянието на магнитното поле върху водата – то просто разбива „кристалите“. Ако водата се разбърка с намагнeтизирана пръчица, физическите й свойства рязко се променят.
Действително веществата, които въздействат на водата като магнитното поле, са твърде малко. Затова всичко, което произтича между водата и разтварящите се в нея вещества, е просто информационно взаимодействие.
А доколкото човек на 80% се състои от вода…
Японският изследовател Масару Емото прави още по-забележителни изследвания, доказващи информационните свойства на водата, използвайки уреда анализатор на магнитния резонанс (MRA). С помощта на фотографии на замразени водни молекули той установява, че няма два водни образеца на вода, които напълно да си съвпадат, и че формата на водата отразява определени свойства. Според Емото съвременната медицина съсредоточава наблюденията си на молекулярно химическо ниво. За да има ефикасно лечение, изследванията трябва да се насочат към атомите, дори към микрочастиците.
Според д-р Емото в основата на всяка сътворена вещ лежи енергиен източник HADO – вибрационна честота, резонансна вълна.
Полето на магнитен резонанс задължително присъства там, където съществува HADO. MRA всъщност измерва магнитния резонанс HADO. В резултат на работата си Емото заключава, че „всички вещи се намират в границите на вашето собствено съзнание“. Той е уверен, че ние трябва да се стараем да повишваме нивото на нашето HADO, да благославяме храната, която ядем, да пием вода, без да я натоварваме с отрицателни емоции.
В неговата лаборатория са изследвани образци на вода от различни водни източници от целия свят. Водата била подложена на различни въздействия – музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, молитви, напечатани или произнесени думи.
Направил например експеримент с два надписа върху бутилки с вода: на едната пишело „Благодаря“, на другата – „Ти си глуха“. Водата с надпис „Благодаря“ оформила много по-красиви кристали от тази с лошия надпис. Това доказва, че добрите думи са по-силни от лошите.
В природата съществуват 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни. Останалите 80% могат да изменят своите свойства от полезни до вредни. Д-р Емото предполага, че подобна пропорция съществува и в човешкото общество.
Ако човек се моли с дълбоки, ясни и чисти чувства, кристалната структура на водата ще стане ясна и чиста.
И ако на голяма група от хора мислите са в безпорядък, кристалната структура на водата също ще е нееднородна.
Едновременно с това, ако всички се обединят, кристалите стават красиви както при чистата молитва на един човек.
Под влияние на мисълта водата се изменя мигновено.
Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група от молекули). Думи като „глупак“ унищожават кластерите. Положителните фрази и думи създават плътни структури от кластери. По-плътните кластери са с по-дълга памет. Ако разстоянията между кластерите са рехави, чуждата информация прониква лесно в тези участъци, разрушава ги и в този смисъл изтрива информацията. В лабораторията на д-р Емото дълго време провеждали изследвания в търсене на думата, която най-силно пречиства водата. Категоричните резултати дошли със съчетанието „любов и благодарност“.
Красивите думи имат красиви, ясни вибрации. Отрицателните, напротив, произвеждат уродливи, несвързани колебания, които не образуват групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро е естествено, природно образувание.
Материалите са предоставени за публикуване от Олга Бутакова и руската Международна Академия на Здравето.
Статията е публикувана в сп. „Баня&Spa“
httpv://www.youtube.com/watch?v=nWn4QF6dCwM&feature=player_embedded
А ето как се промяна водата под звуците на химна на България
httpv://www.youtube.com/watch?v=uWFKOO0C23s&feature=player_embedded
Подобни
