ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Заетите във ВиК сектора ще намалеят с 10%
снимка: г-н Йоанис Партениотис – Федерация Подкрепа, отдел Строителство, индустрия и водоснабдяване, председател на борда на директорите на ВиК - Бургас, едно от най-големите ВиК дружества в страната, 100% държавна собственост.
Г-н Партениотис, според предвижданите промени в Закона за водите броят на ВиК операторите в страната трябва да намалее – от 65 на 28. Има ли опасност това рязко окрупняване да доведе до повишаване на безработицата по места?
Това е азбучна истина. Когато се прави промяна на някаква структура, тя неминуемо ще окаже влияние и върху заетите в нея. Вносителите явно предвиждат това и в заключителните разпоредби посочват, че трудовите взаимоотношения със служителите ще бъдат уредени по смисъла на чл. 123 и 123а от Кодекса на труда. Само че практиката показва друго – в момента на обединението неминуемо ще има освобождаване на работна сила. Документацията на всички подобни промени като концесии, приватизации е съдържала клаузи за защита на трудовата заетост. След първата година справките показват, че броят на работниците вече не е същият. Сега със сигурност можем да заявим, че ако се тръгне към окрупняване, някои хора ще останат без работа. Ако в момента във ВиК сектора в страната работят около 17 000 души, тази бройка ще намалее поне с 10% . Това неминуемо ще създаде напрежение в обществото по места.
Какво е Вашето мнение за окрупняването на ВиК сектора? В общественото пространство се налага мнението, че определени структури като общините и общинските ВиК дружества са срещу окрупняването. Това обаче май не е съвсем така. Те не са срещу окрупняването въобще, а срещу принципа на окрупняване.
Да точно така е. Не може да събереш два болни организма и да направиш от тях здраво тяло. По-естествено е там, където е здраво, да го подкрепиш, независимо какво е то, да продължи да се развива, а там, където има болно, да помислиш дали е възможно да се прикрепи към по-голямо здраво и да го лекуваш. За мен е необяснимо кое налага малките общински предприятия, които функционират добре, предлагат балансирана цена, сравнително добро качество, мотивират работниците, калкулират печалба – да бъдат събрани с по-голямото, което има по-различен административен статут, но пък е потънало в дългове и е неработещо – резултатът по правило ще е негативен. И в крайна сметка този експеримент ще се плати от тези, които работят в предприятието и от тези, на които се подава водната услуга.
Възможна ли е законова процедура, която да стартира процеса на окрупняване на ВиК сектора, но не по териториален принцип, според границите на областта, а с ефективни пазарни механизми, които да дадат възможност за самостоятелна дейност и развитие на работещите сега предприятия и да принудят доброволно болните дружества да се включат в едно по-голямо обединение?
Промяна във ВиК сектора трябва да има, въпросът е коя е правилната посока. Най- добре е този въпрос да се постави на широко обществено обсъждане, защото водата е ресурс с огромно обществено значение, включително и предмет на националната сигурност. Сега ситуацията в страната е следната. Има пет вида ВиК оператори – частни, на концесия, 100% държавни, 100% общински, държавно-общински с преобладаващо държавно участие. Има печеливши, но и губещи, при това независимо от вида на собствеността. Създаването на обединения на структурен принцип няма да доведе до добър ефект.
Общините трябва да имат свободен избор. Тази опция е абсолютно законна и възможна. Собствеността на общинските търговски дружества е 100% на общината и съответно се управлява от Общинския съвет. С този закон не може да се постигне национализация на публичната общинска собственост, защото това е противоконституционно. Възможно е да се окрупни дейността на дружествата като техните активи се прехвърлят на общината, а самите те като структура биват наемани като подизпълнители на оператора на областта. Но аз самият съм разколебан в ефекта на това упражнение. Доста експерименти се правят в тази система, за съжаление не винаги с добър край. Преди 15 години беше започнала точно обратната тенденция на децентрализация на ВиК и именно тогава се създадоха повечето общински ВиК дружества. Нека дам пример със софийското ВиК дружество. То е 100% общинско и преди даването на дейността на концесия беше сред най-големите и най-добре работещи в страната. И нека само за миг си представим, че концесията на „Софийска вода“АД изтича. Какво трябва да се направи според закон със столичното общинско ВиК дружество? Да се влее, в кое по-голямо обединение? И защо е нужно това?
Вярно е, че някои дружества едвам свързват двата края, но други функционират добре. Отличават се с добра ценова и инвестиционна политика, а част от печалбата им отива в общинската хазна. Защо тази система да се унищожи по формален принцип, за да се създаде нова, с неизвестен ефект? Защо доброто малко да се влее в голямото с проблеми? Законът трябва да маркира посоката, но да се остави възможност за свободен избор на общината, а и на държавата.
Споделяте ли опасенията на ВиК операторите, че окрупняването на областен принцип, което ще се контролира и координира единствено от областните ВиК асоциации ще създаде нови монополни структури?
Преди всичко нека отново отбележа, че водоснабдяването е жизнено-определяща услуга, която не бива да се политизира и от която да се вадят политически дивиденти. Да, окрупнените ВиК дружества ще се координират и управляват от ВиК асоциации, в които ще влизат областният управител с 34% глас и кметовете на общините в областта. Първоначалното предложение на вносителите беше решенията на Асоциацията да се вземат със 75% присъствие на членовете, което по принцип е широк кворум и е известна гаранция за това, че няма да се събират областния и кмета на голямата община и еднолично да вземат решения. Включването на кметовете в Асоциацията пък става след решение на Общинския съвет.
Само че мнението на общинския съвет стига само до тук, до включването на кмета в Асоциацията. След това то изобщо няма да се взема под внимание и кмета би могъл безнаказано да прокарва свои лични интереси?
Да, в случая трябва много ясно да се коригира законовата уредба, ако трябва и Закона за местното самоуправление, че кметът изразява позицията на общината след решение на колективния орган. По принцип общинският съвет разполага с инструментариум за отстраняване на кмета, ако той доказано не работи в интерес на общината.
Съгласен съм обаче, че подобни неясноти са предопределящи за конфликти в общинските съвети, между община и област, за създаване на лоби, за подпалване на местни войни, в които ще пострадат малките общини или тези с най-слабо лоби.
За мен притеснително е следното: общините са основен бенефициент особено по оперативните програми, свързани с водните цикли . Те именно носят сериозна тежест по отношение на модернизация и реконструкция на системата, което от своя страна повишава качеството на услугата, и намалява водните загуби. Фактори, определящи крайната цена. Засилената централизация е в противоречие със самата европейска директива.
Вносителите обаче изтъкват сериозен довод за необходимостта от централизация на ВиК сектора и той е свързан именно с инвестициите. Според тях точно сега преди новия програмен период, трябва да се направят промените, които да привлекат повече капитали, включително и частни и окрупняването е един от важните етапи на промяната.
Ето, че ще стигнем до това, което се казва, но не и публично. Логично е да се помисли, че целта е: окрупнявам, за да сложа на пазара тази дейност. Истината е, че големите мултинационални акули ще инвестират само, ако имат печалба, която да изнасят. Те се интересуват не от малки, и добре работещи механизми, а от голям механизъм, който да им дава повече потребители. Защо се преструктурира енергосектора? Преди, всяка административна област си имаше енергоразпределително дружество. Сега са три за цялата страна. Дали пък това не е подтекстът на това окрупняване. А монополистите ще дойдат, за да спечелят. Никой не инвестира без ясното съзнание, че ще спечели, доста. Още повече, когато говорим за монополна услуга.
Въпросът е какво печелят потребителите?
Ето примерът с енергоразпределението. Аз не виждам с какво се е променила енерго-услугата. А в същото време всяка година ни информират за новата цена.
Означава ли това, че окрупняването на ВиК сектора ще доведе до повишаване цената на водата?
В момента ситуацията е такава: на територията на една област работят няколко оператора с различни цени. Най-голямо е раздробяването в област Пазарджик – 11 оператора, 11 различни цени. След окрупняването цената със сигурност ще е различна, по мое виждане по-висока, не по ниска. И то само, защото на разходните квитанции ще пише името на обединеното ВиК. Как да обясниш на този потребител, че цената се е повишила само, защото има административна промяна. В крайна сметка потребителят като плаща повече, изисква по-високо качество на услугата. В случая обаче качеството няма да се подобри, но ще се промени единствено мениджмънта.
Да очакваме ли, че българският потребител ще приеме водния монопол по същия безропотен начин, както окрупняването на електроразпределителните дружества – без стачки, без демонстрации?
Нашето призвание, на синдикатите, е да подадем сигнал на обществото, да го информираме какво се случва. В момента липсва достатъчно информация за намеренията на управляващите и как ще бъдат реализирани те. Липсва обществен дебат за развитието на сектора. Потребителят не знае какво го очаква, за да изрази мнение за или против. Ако е против, считам, че ще излезе на улицата и ще протестира. Смятам, че новите цени, ако не се защитят, ще срещнат сериозен отпор от потребителите.
На 9-ти ноември по инициатива на КНСБ се свиква работна среща с всички заинтересовани страни от промените в Закона за водите – кметове, представители на ВиК дружества, на държавата в лицето МРРБ, МОСВ, членове на парламентарни комисии, на която ще се разискват основно въпросите, свързани с преразпределение на публичната държавна и общинска собственост и окрупняването на ВиК сектора. Какво е мнението Ви за тази среща? Ще доведе ли до реален консенсус?
До момента липсва реален обществен диалог по въпросите, свързани с промяната на ВиК сектора, което от своя страна лишава потребителите от информация, а и от възможност да изразят позиция. Тази среща на практика поставя началото на такъв широк дебат. Така че аз лично поздравявам колегите от КНСБ за инициативата. Надявам се, че тя ще доведе до консенсус в позициите на заинтересованите страни и ще съдейства за ясно определяне на плюсовете и минусите в предлаганите модели.
Въпросите зададе Антоанета Салфидж
Подобни
