Топлата вода замръзва по-бързо от студената
(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 17 септември 2003 г. – ДВ,бр.86 от 2003 г. В сила от 26 януари 2004 г.)
(обн.,ДВ,бр.14 от 20 февруари 2004 г.)
ПРЕАМБЮЛ
Страните по тази конвенция,
съзнавайки, че опазването и използването на трансграничните водни течения и международните езера представляват важни и неотложни задачи, чието резултатно изпълнение може да се осигури единствено посредством засилено сътрудничество,
изразявайки безпокойството си относно наличието и заплахите от появата на неблагоприятни последици в краткосрочен и дългосрочен план от измененията в състоянието на трансграничните водни течения и международните езера върху околната среда, икономиките и благосъстоянието на страните – членки на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ),
подчертавайки необходимостта от засилване на националните и международните мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на изпускането на опасни вещества във водната среда и от снижаване на еутрофикацията и подкиселяването, както и на замърсяването на морската среда и особено на крайбрежните морски райони от източници, разположени на сушата,
приветствайки усилията, които вече се полагат от правителствата на страните – членки на ИКЕ, за засилване на сътрудничеството на двустранна и многостранна основа, насочено към предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното замърсяване, към устойчиво управление на водите, съхраняване на водните ресурси и опазване на околната среда,
припомняйки съответните постановки и принципи от Декларацията на Стокхолмската конференция по околната среда на човека, Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ), Заключителните документи на Мадридската и Виенската среща на представителите на държавите – участнички в КССЕ, и Регионалната стратегия за опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси в страните – членки на ИКЕ, за периода до 2000 г. и след нея,
съзнавайки ролята на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации за насърчаване на международното сътрудничество с цел предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното замърсяване на водите и устойчиво използване на трансграничните води и припомняйки в тази връзка Декларацията на ИКЕ за политиката на предотвратяване и ограничаване на замърсяването на водите, включително трансграничното замърсяване; Декларацията на ИКЕ за политиката на рационално използване на водата; Принципите на ИКЕ относно сътрудничеството в областта на трансграничните води; Хартата на ИКЕ за управлението на подпочвените води; и Кодекса на поведение при аварийно замърсяване на трансгранични вътрешни води,
позовавайки се на решения I (42) и I (44), приети от Икономическата комисия за Европа съответно на нейните четиридесет и втора и четиридесет и четвърта сесия, и на резултата от Срещата на КССЕ по опазване на околната среда (София, България, 16 октомври – 3 ноември 1989 г.),
подчертавайки, че сътрудничеството между страните членки в областта на опазването и използването на трансграничните води следва да се осъществява на първо място посредством изготвянето на споразумения между страните, граничещи с едни и същи води, особено в случаите, когато все още не са постигнати такива споразумения,
се споразумяха за следното:
Член 1
Определения
За целите на тази конвенция:
1. „Трансгранични води“ означава повърхностни или подпочвени води, които обозначават, пресичат или се намират на границите между две или повече държави; в случаите, когато трансграничните води се вливат пряко в морето, тези трансгранични води завършват в права линия, пресичаща устието им между точките, намиращи се върху линията на ниската вода на бреговете им.
2. „Трансгранично въздействие“ означава значимо неблагоприятно последствие за околната среда, произтичащо от изменение в състоянията на трансгранични води, причинено от човешка дейност, физически произхождащо от източник, разположен изцяло или частично в рамките на област, намираща се под юрисдикцията на една страна, в рамките на област, намираща се под юрисдикцията на друга страна. Такива последствия за околната среда включват последствия върху здравето и безопасността на човека, върху флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта и върху исторически паметници или други материални обекти или взаимодействието между тези фактори; те включват също така и последствия върху културното наследство или социално-икономическите условия, произтичащи от изменения на тези фактори.
3. „Страна“ означава, освен ако в текста не е посочено друго, договорна страна по тази конвенция.
4. „Крайбрежни страни“ означава страните, граничещи с едни и същи трансгранични води.
5. „Съвместен орган“ означава двустранна или многостранна комисия или друга подходяща институционална структура за сътрудничество между крайбрежните страни.
6. „Опасни вещества“ означава вещества, които са токсични, канцерогенни, мутагенни, тератогенни или биоакумулируеми, особено когато са устойчиви.
7. „Най-добра налична технология“ (определението се съдържа в приложение I към тази конвенция).
Част I
КЛАУЗИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ВСИЧКИ СТРАНИ
Член 2
Общи клаузи
1. Страните се задължават да предприемат всички подходящи мерки за предотвратяването, ограничаването и намаляването на всякакъв вид трансгранично въздействие.
2. Страните в частност се задължават да предприемат всички подходящи мерки за:
(a) предотвратяването, ограничаването и намаляването на замърсяването на водите, което причинява или има вероятност да причини трансгранично въздействие;
(б) осигуряването на използването на трансграничните води по начини, целящи екологосъобразно и рационално управление на водите, съхраняване на водните ресурси и опазване на околната среда;
(в) осигуряването на разумно и справедливо използване на трансграничните води, особено като се отчита техният трансграничен характер, при дейности, които причиняват или има вероятност да причинят трансгранично въздействие;
(г) осигуряването на съхраняването и при необходимост възстановяването на екосистемите.
3. Мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването на водите се предприемат по възможност при източника.
4. Тези мерки не могат да водят, било то пряко или косвено, до пренос на замърсяване към други части на околната среда.
5. При предприемането на мерките по точки 1 и 2 на този член страните се ръководят от следните принципи:
(a) принципа на предпазливостта, по силата на който действията за избягване на потенциално трансгранично въздействие на изпускането на опасни вещества не могат да бъдат отлагани на основание, че научните изследвания не са доказали изцяло наличието на причинно-следствена връзка между, от една страна, тези вещества и, от друга страна, потенциалното трансгранично въздействие;
(б) принципа „замърсителят плаща“, по силата на който разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването са за сметка на замърсителя;
(в) водните ресурси се управляват така, че потребностите на настоящото поколение да се задоволяват, без това да бъде в ущърб на възможността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си потребности.
6. Крайбрежните страни си сътрудничат на основата на равенството и реципрочността, по-конкретно посредством двустранни и многостранни споразумения, с цел разработване на съгласувани политики, програми и стратегии, обхващащи съответните водосборни области или части от тях, насочени към предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничните въздействия и целящи опазването на средата на трансграничните води или на околната среда, намираща се под влиянието на такива води, включително морската среда.
7. Прилагането на тази конвенция не може да води до влошаване на екологичните условия или до увеличаване на трансгранично въздействие.
8. Клаузите на тази конвенция не могат да накърняват правото на страните да приемат и осъществяват поотделно или съвместно по-строги мерки от предвидените в конвенцията.
Член 3
Предотвратяване, ограничаване и намаляване
1. С цел предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие страните се задължават да разработват, приемат, осъществяват и, доколкото това е възможно, осигуряват съвместимост между съответните законодателни, административни, икономически, финансови и технически мерки с цел осигуряване в частност на:
(а) предотвратяването, ограничаването и намаляването на емисиите при източника посредством прилагането в частност на нискоотпадни и безотпадъчни технологии;
(б) опазването на трансграничните води от замърсяване от точкови източници посредством предварителното лицензиране от страна на компетентните национални органи на изхвърлянето на отпадъчни води, както и като осигуряват наблюдение и контрол върху разрешеното им изхвърляне;
(в) определянето на лимитите върху изхвърлянето на отпадъчни води, посочени в разрешенията, да бъде извършено на базата на най-добрата налична технология за изхвърляне на опасни вещества;
(г) налагането на по-строги изисквания, дори на такива, водещи в отделни случаи до забрана, когато това се налага от съображения за качеството на приемащата вода или екосистемата;
(д) подлагането на битовите отпадъчни води най-малкото на биологична обработка или на еквивалентни на нея процеси, при необходимост – поетапно;
(е) предприемането на подходящи мерки, като например прилагане на най-добрата налична технология, с цел намаляване на притока на биогенни елементи от промишлени и битови източници;
(ж) разработването и осъществяването на подходящи мерки и най-добри екологични практики с намаляване на притока на хранителни и опасни вещества от дифузни източници, особено в случаите, когато основните източници са от селскостопанска дейност (насоки за разработването на най-добри екологични практики се съдържат в приложение II към тази конвенция);
(з) използването на оценка на въздействието върху околната среда и на други средства за оценка;
(и) насърчаването на устойчивото управление на водните ресурси, включително прилагането на екосистемния подход;
(й) изготвянето на планове за действие при извънредни ситуации;
(к) предприемането на допълнителни конкретни мерки за предотвратяване на замърсяването на подпочвените води;
(л) свеждането до минимум на риска от аварийно замърсяване.
2. За тази цел всяка страна се задължава да определи пределни норми за емисии от точкови източници в повърхностни води на базата на най-добрата налична технология, които да бъдат конкретно приложими спрямо отделните индустриални сектори или отрасли, от които се получават опасни вещества. Подходящите мерки, визирани в точка 1 на този член, за предотвратяване, ограничаване и намаляване на притока на опасни вещества от точкови и дифузни източници във води могат да включват в частност пълна или частична забрана на производството или използването на такива вещества. Вземат се под внимание съществуващите списъци на индустриалните сектори или отрасли, както и на опасните вещества, посочени в международни конвенции или регламенти, които са приложими в сферата, която обхваща тази конвенция.
3. Освен това всяка страна определя, където това е уместно, нормативи за качество на водата и приема критерии за качество на водата с цел предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие. Общи насоки за разработването на такива нормативи и критерии се съдържат в приложение III към тази конвенция. При необходимост страните полагат усилия за актуализиране на това приложение.
Член 4
Наблюдение
Страните се задължават да разработват програми за наблюдение на състоянието на трансграничните води.
Член 5
Изследвания и разработки
Страните си сътрудничат при провеждането на изследвания и разработването на ефикасни способи за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие. За тази цел страните полагат усилия на двустранна и/или многостранна основа и като вземат предвид изследователските дейности, осъществявани в рамките на съответните международни форуми, за започване или интензифициране на конкретни изследователски програми, когато това е необходимо, насочени в частност към:
(a) методи за оценка на токсичността на опасните вещества и вредността на замърсителите;
(б) по-доброто опознаване на появата, разпространението и екологичните последствия от замърсителите и свързаните с това процеси;
(в) разработването и прилагането на екологосъобразни технологии и модели на производство и потребление;
(г) постепенното преустановяване на производството и употребата на вещества, които биха могли да имат трансгранично въздействие, и/или заместването им с други;
(д) екологосъобразни методи за освобождаване от опасни вещества;
(е) специални методи за подобряване на състоянието на трансграничните води;
(ж) разработване на екологосъобразни методи за изграждане на водни обекти и за регулиране на водите;
(з) материална и финансова оценка на щетите от трансгранични въздействия.
Резултатите от тези изследователски програми се обменят между страните в съответствие с член 6 на тази конвенция.
Член 6
Обмен на информация
Страните осигуряват възможно най-широк обмен на информация, колкото е възможно по-рано, по въпросите, обхванати от клаузите на тази конвенция.
Член 7
Отговорност
Страните подкрепят подходящите международни усилия за разработване на правила, критерии и процедури в областта на отговорността.
Член 8
Защита на информацията
Клаузите на тази конвенция не засягат правата и задълженията на страните съобразно техните национални правни системи и приложимите наднационални разпоредби относно защитата на информацията, свързана с индустриалната и търговската тайна, включително интелектуалната собственост, както и с националната сигурност.
Част II
КЛАУЗИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО КРАЙБРЕЖНИТЕ СТРАНИ
Член 9
Двустранно и многостранно сътрудничество
1. Крайбрежните страни сключват на основата на равенството и реципрочността двустранни и многостранни споразумения или други договорености, когато такива все още липсват, или извършват изменения в съществуващите такива, където това е необходимо с цел отстраняване на противоречията с основните принципи на тази конвенция, с цел регулиране на своите взаимоотношения и поведение относно предотвратяването, ограничаването и намаляването на трансграничното въздействие. Крайбрежните страни определят водосборната област или частта (частите) от нея – обект на сътрудничество. Тези споразумения или договорености следва да включват съответните въпроси, попадащи в обхвата на тази конвенция, както и всякакви други въпроси, по които крайбрежните страни преценят за необходимо да си сътрудничат.
2. Споразуменията или договореностите по точка 1 на този член следва да предвиждат създаването на съвместни органи. Задачите на тези съвместни органи трябва да включват в частност и без ущърб на съответните съществуващи споразумения или договорености и следното:
(а) да събират, компилират и оценяват данните с цел идентифициране на източниците на замърсяване, които биха могли да причинят трансгранично въздействие;
(б) да разработват съвместни програми за наблюдение на качеството и количеството на водите;
(в) да изготвят описи и обменят информация относно източниците на замърсяване по точка 2 (a) на този член;
(г) да разработват пределни норми за изхвърляне на отпадъчни води и оценяват ефикасността на програмите за ограничаването на замърсителите;
(д) да разработват съвместни нормативи и критерии за качеството на водите, съобразени с разпоредбите на член 3, точка 3 от конвенцията, и да предлагат съответни мерки за поддържане и – при необходимост – подобряване на съществуващото качество на водите;
(е) да разработват програми за съгласувани действия, насочени към намаляване на товарите на замърсяване както от точкови източници (напр. битови и промишлени източници), така и дифузни източници (особено от селското стопанство);
(ж) да установяват процедури за предупреждение и сигнализация;
(з) да служат като форум за обмен на информация относно съществуващи и планирани начини на водоползване и свързаните с това съоръжения, които биха могли да причинят трансгранично въздействие;
(и) да способстват за сътрудничеството и обмена на информация относно най-добрата налична технология съгласно разпоредбите на член 13 от тази конвенция, както и да насърчават сътрудничеството по научноизследователски програми;
(й) да участват в извършването на оценки на въздействието върху околната среда, свързани с трансгранични води, съобразно съответните разпоредби на международното право.
3. В случаите, когато крайморска държава, явяваща се страна по тази конвенция, е засегната пряко и в съществена степен от трансгранично въздействие, крайбрежните страни могат при постигнато общо съгласие за това да поканят тази крайморска държава да се включи по подходящ начин в дейностите на многостранните съвместни органи, създадени от страните, които са крайбрежни на тези трансгранични води.
4. Съвместните органи по тази конвенция канят съвместните органи, учредени от крайморски държави с цел опазване на морската среда, засегната пряко от трансгранично въздействие, да си сътрудничат с цел съгласуване на дейността им и за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие.
5. Когато в една и съща водосборна област съществуват два или повече съвместни органа, те следва да се стремят да координират своите дейности с цел засилване на мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие в тази водосборна област.
Член 10
Консултации
Между крайбрежните страни се провеждат консултации на базата на реципрочност, добронамереност и добросъседство по искане на всяка такава страна. Целта на тези консултации е постигане на сътрудничество по въпросите в обхвата на разпоредбите на конвенцията. Тези консултации се провеждат посредством съвместен орган, учреден съгласно член 9 на тази конвенция, когато съществува такъв.
Член 11
Съвместно наблюдение и оценка
1. В рамките на общото сътрудничество, упоменато в член 9 на тази конвенция, или на конкретни договорености крайбрежните страни разработват и осъществяват съвместни програми за наблюдение на състоянието на трансграничните води, включително при наводнения и ледоход, както и на трансгранични въздействия.
2. Крайбрежните страни постигат съгласие относно параметрите на замърсяване и замърсителите, чието изхвърляне и концентрация в трансгранични води е обект на редовно наблюдение.
3. Крайбрежните страни периодично извършват съвместни или координирани оценки на състоянието на трансграничните води и ефикасността на предприетите мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие. Резултатите от тези оценки се предоставят на обществеността по ред, предвиден в член 16 на тази конвенция.
4. За тази цел крайбрежните страни съгласуват правилата за създаване и осъществяване на програми за наблюдение, системи за измерване, измервателни прибори, аналитични методи, процедури за обработка и оценка на данни и методи за регистриране на изхвърлените замърсители.
Член 12
Съвместни изследвания и разработки
В рамките на общото сътрудничество по член 9 на тази конвенция или на конкретни договорености крайбрежните страни провеждат конкретни изследователски и развойни дейности в подкрепа на достигането и поддържането на нормативите и критериите за качество на водите, които са се споразумели да определят и приемат.
Член 13
Обмен на информация между крайбрежните страни
1. Крайбрежните страни обменят в рамките на съответните споразумения или други договорености в съответствие с член 9 на тази конвенция разумно достъпни данни, отнасящи се в частност до:
(a) екологичното състояние на трансграничните води;
(б) опита, натрупан в прилагането и използването на най-добрата налична технология и резултатите от изследванията и разработките;
(в) данни за емисиите и от наблюдения;
(г) осъществяваните и запланувани за осъществяване мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансгранични въздействия;
(д) разрешенията или разпоредбите относно изхвърлянето на отпадъчни води, издадени от компетентните власти или съответния орган.
2. С цел съгласуване на пределните емисии крайбрежните страни осъществяват обмен на информация относно своите национални законодателни разпоредби.
3. Ако дадена крайбрежна страна получи искане от друга крайбрежна страна да предостави данни или информация, с които тя не разполага, първата крайбрежна страна полага усилия да изпълни искането, но може да постави като условие за това изпълнение изискването за заплащане от страна на отправилата искането страна на разумни такси за събирането и, където това е уместно, обработката на данните или информацията.
4. За целите на спазването на тази конвенция крайбрежните страни съдействат за обмена на най-добра налична технология, в частност като насърчават: търговския обмен на налични технологии; преките индустриални контакти и сътрудничество, включително смесени предприятия; обмена на информация и опит; и предоставянето на техническа помощ. Крайбрежните страни осъществяват също така и съвместни програми за обучение и организират съответни семинари и срещи.
Член 14
Системи за предупреждение и сигнализация
Крайбрежните страни незабавно се осведомяват взаимно за всякакъв вид критични ситуации, които биха могли да имат трансгранично въздействие. Крайбрежните страни създават, когато това е уместно, и използват координирани или съвместни системи за комуникация, предупреждение и сигнализация с цел получаване и предаване на информация. Тези системи действат на базата на съвместими процедури и технически средства за предаване и обработка на данни, които следва да бъдат съгласувани между крайбрежните страни. Крайбрежните страни се осведомяват взаимно относно компетентните органи или центрове за контакти, определени за тази цел.
Член 15
Взаимопомощ
1. В случай на възникване на критична ситуация крайбрежните страни си оказват взаимна помощ при поискване по ред, определен съгласно точка 2 на този член.
2. Крайбрежните страни разработват и съгласуват процедури за оказване на взаимопомощ, уреждащи в частност следните въпроси:
(a) ръководството, контрола, координацията и надзора на помощта;
(б) местните съоръжения и услуги, които да бъдат предоставени от страната, поискала помощта, включително при необходимост облекчаването на гранично-пропускателните формалности;
(в) договореностите относно освобождаване от отговорност, обезщетяване и/или компенсиране на оказващата помощ страна и/или нейни служители, както и относно транзитното преминаване през териториите на трети страни, когато това е необходимо;
(г) методите за възстановяване на разходите за услугите по оказването на помощта.
Член 16
Публична информация
1. Крайбрежните страни осигуряват осведомяването на обществеността относно състоянието на трансграничните води, предприетите или планираните за осъществяване мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансгранични въздействия и относно ефикасността на тези мерки. За тази цел крайбрежните страни осигуряват предоставянето на следната информация на обществеността:
(a) нормативи за качеството на водите;
(б) издадени разрешения и условията, чието спазване се изисква;
(в) резултатите от пробите от водите и отпадните флуиди, взети за целите на наблюдението и оценката, както и резултатите от проверката на спазването на нормативите за качество на водите или на условията на издадените разрешения.
2. Крайбрежните страни осигуряват на обществеността възможността за безплатно запознаване с тази информация по всяко разумно време и предоставят на членовете на обществеността разумни технически възможности за получаване от крайбрежните страни срещу заплащане на такси в разумни граници на копия от тази информация.
Част III
ОРГАНИЗАЦИОННИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КЛАУЗИ
Член 17
Срещи на страните
1. Първата среща на страните се свиква в срок до една година от датата на влизане в сила на тази конвенция. Впоследствие редовните срещи се провеждат на всеки три години или на по-кратки интервали съгласно определеното в процедурния правилник. Страните провеждат извънредна среща, ако вземат такова решение на редовна среща или по писмено искане на някоя от страните, при условие че в срок шест месеца от изпращането на искането до всички страни то бъде подкрепено от не по-малко от една трета от страните.
2. На срещите си страните извършват текущ преглед на изпълнението на тази конвенция, като за целта:
(a) извършват преглед на политиките и методологическия подход към опазването и използването на трансграничните води от страните с оглед на по-нататъшното усъвършенстване на опазването и използването на трансграничните води;
(б) обменят информация относно натрупания опит в сключването и прилагането на двустранни и многостранни споразумения или други договорености относно опазването и използването на трансгранични води, сключени от една или повече от страните;
(в) където това е уместно, търсят услугите на съответните органи на ИКЕ, както и на други компетентни международни органи и специални комитети във всички области, свързани с осъществяването на целите на тази конвенция;
(г) на първата си среща разглеждат и приемат с консенсус процедурен правилник за провеждане на срещите си;
(д) обсъждат и приемат предложения за изменения и допълнения на тази конвенция;
(е) обсъждат и предприемат допълнителни действия, ако такива са необходими, за постигането на целите на тази конвенция.
Член 18
Право на глас
1. Освен в предвидените в точка 2 на този член случаи всяка страна по конвенцията има право на един глас.
2. По въпроси от тяхната компетентност регионалните организации за икономическа интеграция упражняват правото си да гласуват с брой на гласовете, равен на броя на своите държави членки, които са страни по тази конвенция. Тези организации не могат да упражняват правото си на глас, ако техните страни членки упражнят своето, и обратно.
Член 19
Секретариат
Изпълнителният секретар на Икономическата комисия за Европа изпълнява следните функции на секретариат:
(a) свиква и подготвя срещите на страните;
(б) предава на страните доклади и друга информация, получена в съответствие с клаузите на тази конвенция;
(в) осъществява други функции, определени от страните.
Член 20
Приложения
Приложенията към тази конвенция съставляват неразделна част от нея.
Член 21
Изменения и допълнения на конвенцията
1. Всяка страна има правото да предлага изменения и допълнения към тази конвенция.
2. Предложенията за изменение и допълнение към тази конвенция се разглеждат на среща на страните.
3. Текстът на всяко предложение за изменение или допълнение на тази конвенция се представя в писмена форма на Изпълнителния секретар на икономическата комисия за Европа, който го разпраща до всички страни най-малко деветдесет дни преди срещата, на която предложението се внася за приемане.
4. Изменение или допълнение на тази конвенция се приема с консенсус от представителите на страните по конвенцията, присъстващи на среща на страните, и влиза в сила за страните по конвенцията, които са го приели, на деветдесетия ден след датата, на която две трети от тези страни са депозирали при депозитаря своите актове за приемане на изменението или допълнението. Изменението или допълнението влиза в сила за всяка друга страна на деветдесетия ден след датата, на която тази страна е депозирала своя акт за приемане на изменението или допълнението.
Член 22
Уреждане на спорове
1. В случай на възникване на спор между страните относно тълкуването или прилагането на тази конвенция те ще търсят начини за разрешаването му чрез преговори или чрез други средства за уреждане на спорове, приемливи за страните по спора.
2. При ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване към тази конвенция или по всяко време след това всяка страна има правото да подаде писмена декларация до депозитаря, че приема като задължителни по отношение на всяка страна, поемаща същото задължение, единия или и двата от предложените по-долу начини за уреждането на неразрешен спор по силата на точка 1 на този член:
(a) отнасяне на спора за уреждане в Международния съд;
(б) арбитраж в съответствие с процедурата, предвидена в приложение IV.
3. В случай че страните по спора са приели и двата начина за уреждане на спора, предвидени в точка 2 на този член, спорът може да бъде отнесен единствено до Международния съд, освен ако страните не се споразумеят за друго.
Член 23
Подписване
Тази конвенция ще бъде открита за подписване в Хелзинки от 17 до 18 март 1992 г. включително, а след това – в главната квартира на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 18 септември 1992 г., от държавите – членки на Икономическата комисия за Европа, както и за държави с консултативен статут в Икономическата комисия за Европа – съгласно точка 8 на Резолюцията на Икономическия и социален съвет № 36 (IV) от 28 март 1947 г., и от регионалните организации за икономическа интеграция, учредени от суверенни държави – членки на Икономическата комисия за Европа, на които техните държави членки са прехвърлили компетентност по въпроси, уредени от тази конвенция, включително компетентността за сключване на договори относно тези въпроси.
Член 24
Депозитар
Функциите на депозитар на тази конвенция се изпълняват от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 25
Ратифициране, приемане, одобряване и присъединяване
1. Тази конвенция подлежи на ратифициране, приемане или одобряване от подписали я държави и регионални организации за икономическа интеграция.
2. Тази конвенция е открита за присъединяване за държавите и организациите, упоменати в член 23.
3. Всяка от посочените в член 23 организации, която става страна по тази конвенция, без нито една от нейните държави членки да е страна, поема всички задължения по конвенцията. Когато една или повече от държавите – членки на тези организации, са страни по тази конвенция, организацията и членуващите в нея държави решават как да разпределят помежду си отговорностите по изпълнението на поетите по конвенцията задължения. В тези случаи организацията и членуващите в нея държави нямат право да упражняват едновременно произтичащите от тази конвенция права.
4. В своите актове за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване регионалните организации за икономическа интеграция, упоменати в член 23, трябва да декларират своята степен на компетентност по отношение на уредените от тази конвенция въпроси. Тези организации са длъжни също така да уведомяват депозитаря относно настъпили съществени промени в степента на тяхната компетентност.
Член 26
Влизане в сила
1. Тази конвенция влиза в сила от деветдесетия ден след датата на депозиране на шестнадесетия акт за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
2. За целите на точка 1 на този член всеки акт, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, няма да се счита за допълнителен към актовете, депозирани от държави, членуващи в тази организация.
3. За всяка държава или организация, упомената в член 23, която ратифицира, приема или одобрява тази конвенция или се присъединява към нея след депозирането на шестнадесетия акт за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране от съответната държава или организация на нейния акт за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
Член 27
Оттегляне
По всяко време след изтичане на три години от датата на влизане в сила на тази конвенция за дадена страна тази страна може да се оттегли от конвенцията, като изпрати писмено уведомление до депозитаря. Оттеглянето става действително на деветдесетия ден след получаването му от депозитаря.
Член 28
Автентични текстове
Оригиналът на тази конвенция, от който текстовете на английски, френски и руски език са равностойно автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
В свидетелство на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Сключена в Хелзинки на седемнадесети март хиляда деветстотин деветдесет и втора година.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Определение на термина „най-добра налична технология“
1. Терминът „най-добра налична технология“ се приема в значението на най-новия етап в разработването на процеси, технически средства или методи на действие, който показва, че дадена мярка за ограничаване на изхвърлянето на замърсители, емисии и отпадъци е практически подходяща. При определяне на това, дали даден набор от процеси, технически средства или методи на действие съставлява най-добрата налична технология в общи или отделни случаи, се обръща специално внимание на:
(а) сравними процеси, технически средства или методи на действие, които неотдавна са преминали успешно изпитания;
(б) техническия напредък и промените в научното познание и разбиране;
(в) икономическата осъществимост на дадената технология;
(г) сроковете за инсталиране както в нови, така и в съществуващи производствени съоръжения;
(д) естеството и обема на съответните изхвърляни отпадни вещества;
(е) нискоотпадъчни и безотпадъчни технологии.
2. Ето защо следва, че това, което представлява „най-добра налична технология“ за даден процес, с времето ще се промени в светлината на техническия напредък, икономическите и социалните фактори, както и в светлината на промените в научното познание и разбиране.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Насоки за разработване на най-добри екологични практики
1. При подбора в конкретни случаи на най-подходящото съчетание от мерки, които биха могли да съставляват най-добрата екологична практика, е нужно да се има предвид следната градирана скала от мерки:
(a) предоставяне на информация и образоване на обществеността и на потребителите относно екологичните последици от избора на дадени дейности и продукти, тяхната употреба и крайното освобождаване от тях;
(б) разработването и прилагането на кодекси на добрата екологична практика, които обхващат всички аспекти на живота на продукта;
(в) етикети, информиращи потребителите за екологичните рискове, свързани с даден продукт, неговата употреба и крайното освобождаване от него;
(г) системите за събиране и депониране, които обществеността може да използва;
(д) рециклиране, извличане на полезните компоненти и повторна употреба;
(е) прилагането на икономически инструменти спрямо дейности, продукти или групи продукти;
(ж) система за лицензиране, която включва набор от ограничения или забрана.
2. При определяне на това, кое съчетание от мерки съставлява най-добра екологична практика в общи или отделни случаи, се обръща специално внимание на:
(a) екологичната опасност, която представлява:
(i) продуктът;
(ii) производството на продукта;
(iii) употребата на продукта;
(iv) крайното освобождаване от продукта;
(б) заместване от по-малко замърсяващи процеси или вещества;
(в) мащаб на използване;
(г) потенциална екологична полза или вреда при заместващи материали или дейности;
(д) напредък и промени в научното познание и разбиране;
(е) срокове за внедряване;
(ж) социални и икономически последствия.
3. Ето защо следва, че това, което представлява най-добра екологична практика за даден източник, с времето ще се промени в светлината на техническия напредък, икономическите и социалните фактори, както и в светлината на промените в научното познание и разбиране.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Насоки за разработване на нормативи и критерии за качеството на водите
Нормативите и критериите за качеството на водите следва:
(a) да отчитат целта на поддържането и, където това е необходимо, подобряването на съществуващото качество на водите;
(б) да имат за цел намаляването на средните товари на замърсяване (в частност – на опасни вещества) до определена степен в рамките на определен период от време;
(в) да отчитат конкретните изисквания към качеството на водите (необработена вода за питейни нужди, за напояване и др.);
(г) да отчитат конкретните изисквания относно чувствителни и поставени под особена защита води и тяхната среда, напр. езера и подземни водни ресурси;
(д) да се основават на използването на методи за екологична класификация и химични индекси за средно- и дългосрочен преглед на поддържането и подобряването на качеството на водите;
(е) да отчитат степента, в която се изпълняват нормативите и допълнителните защитни мерки, основаващи се на пределни норми за емисии, които биха могли да се изискват в отделни случаи.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Арбитраж
1. В случай на спор, отнесен за арбитраж съгласно член 22, точка 2 от тази конвенция, страната или страните по него уведомяват секретариата за предмета на арбитража, като посочват в частност членовете от тази конвенция, чието тълкуване или приложение е предмет на спора. Секретариатът препраща получената информация до всички страни по конвенцията.
2. Арбитражният състав се състои от трима членове. Както страната ищец или страните ищци, така и другата страна или страни в спора назначават арбитър, а двамата така назначени арбитри определят по общо съгласие третия арбитър, който става председател на арбитражния състав. Последният не може да бъде гражданин на едната от страните по спора, нито да има обичайно местожителство на територията на една от тези страни, нито да бъде служител на някоя от тях или да се е занимавал с делото в друго свое качество.
3. В случай че председателят на арбитражния състав не бъде определен в срок до два месеца след назначаването на втория арбитър, Изпълнителният секретар на Икономическата комисия за Европа определя по искане на която и да било от страните по спора председателя в срок от още два месеца.
4. В случай че една от страните по спора не назначи арбитър в срок до два месеца след получаване на искането, другата страна може да уведоми Изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа, който определя председателя на арбитражния състав в срок от още два месеца. При неговото определяне председателят на арбитражния състав изисква от страната, която не е назначила арбитър, да направи това в срок от два месеца. Ако тя не стори това в този срок, председателят съответно уведомява Изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа, който извършва назначението в срок от още два месеца.
5. Арбитражният състав обявява своето решение съгласно международното право и клаузите на тази конвенция.
6. Всеки арбитражен състав, конституиран по реда на предвиденото в това приложение, изготвя свои собствени правила за работа.
7. Решенията на арбитражния състав както по процедурата, така и по същество се вземат с мнозинство от гласовете на неговите членове.
8. Съставът има правото да предприема всички подходящи мерки за установяване на фактите.
9. Страните по спора подпомагат работата на арбитражния състав и в частност, като използват и всички средства, с които разполагат:
(a) му предоставят всички съотносими документи, средства и информация;
(б) му дават възможност при необходимост да призовава свидетели или вещи лица и да получава техните показания.
10. Страните и арбитрите защитават тайната на всяка информация, получена от тях в условията на поверителност в хода на производството на арбитражния състав.
11. Арбитражният състав има правото по искане на една от страните да препоръча временни мерки за защита.
12. В случай че една от страните по спора не се яви пред арбитражния състав или не защити своята позиция, другата страна може да поиска от трибунала производството да продължи и той да се произнесе с окончателното си решение. Отсъствието на някоя от страните или непредставянето на защита на позицията й не съставлява процесуална пречка.
13. Арбитражният състав има правото да изслуша и определи насрещни искове, произтичащи пряко от предмета на спора.
14. Освен в случай че арбитражният състав определи друго поради особените обстоятелства по делото, разноските на състава, включително възнаграждението на неговите членове, се покриват от страните по спора в равни части. Съставът води отчет за всички свои разноски и предоставя окончателен отчет за тях на страните.
15. Всяка страна по тази конвенция, която има правен интерес в естеството на предмета на спора и която може да бъде засегната от решение по делото, има правото да се намеси в производството със съгласието на състава.
16. Арбитражният състав се произнася с определение в срок до пет месеца от датата, на която е конституиран, освен в случай, че намери за необходимо да удължи срока с период, който не бива да надвишава пет месеца.
17. Определението на арбитражния състав се съпътства от изложени мотиви. То е окончателно и обвързващо за всички страни по спора. Определението се предава от арбитражния състав на страните по спора и на секретариата. Секретариатът препраща получената информация до всички страни по тази конвенция.
18. Всеки спор, който може да възникне между страните относно тълкуването или изпълнението на определението, може да бъде отнесен от всяка от страните към арбитражния състав, който го е произнесъл, или в случай че последният не може да бъде сезиран за това, към друг състав, конституиран за целта по същия ред, както и първия.
* край на документа *
Подобни
