ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Търсенето на вода се увеличава
85% от населението на света живее в най-сухата половина на планетата.
780 милиона души нямат достъп до чиста питейна вода и почти 2,5 милиарда не разполагат с достъп до адекватна канализация.
6 до 8 милиона души годишно умират в следствие на бедствия и болести, свързани с водата.
Глобалните прогнози за нарастване на населението с 2-3 милиарда души през следващите 40 години се свързват с промените в начина на хранене, в резултат прогнозите за увеличение на търсенето на храни с до 70% до 2050.
Повече от половината от населението на света живее в градски райони, съответно броят на градските жители расте всеки ден. Градските райони, макар и да предлагат по-добро обслужване от в селските райони, правят опити да се справят с прираста на населението (СЗО / УНИЦЕФ, 2010 г.).
С очакваното увеличение броя на населението до 2030 г., търсенето на храни се очаква да нарасне с 50% (70% до 2050 г.) (Bruinsma, 2009), докато търсенето на енергия от водноелектрически централи и други възобновяеми енергийни източници ще се увеличи с 60% (WWAP, 2009) . Тези въпроси са свързани помежду си. Увеличаването на селскостопанската продукция, например, значително ще увеличи потреблението на вода, а и на енергия, което води до нарастване на конкуренцията между секторите, използващи вода.
Очаква се водата да намалее в много райони. Същевременно световната консумацията на вода за селското стопанство се очаква да нарасне с 19% до 2050 г. , което от своя страна ще изисква още по-голяма нужда от технологичен напредък или политическа намеса.
Водата за напояване и производство на храни образува най-голям процент загуби на сладководни ресурси. Потреблението на вода за земеделието представлява около 70% от общото световно потребление на питейна вода (до 90% в някои бързо развиващите се икономики).
Икономическият растеж и личното богатство налагат режим на хранене, в който преобладава месото и млечните продукти, които изискват повече вода при производство. Производство на 1 кг ориз, например, изисква около 3500 литра вода, 1 кг говеждо ~ 15000 L и чаша кафе ~ 140 L (Hoekstra и Chapagain, 2008).
Около 66% от Африка е пустинна или полусуха област и повече от 300 от 800 милиона души в Африка на юг от Сахара живеят в оскъдна на вода среда – което означава, че глава от населението се пада по по-малко от 1000 m3 вода (NEPAD, 2006).
Влиянието на климатичните промени
IPCC прогнозира, че недостигът на вода ще се увеличи в Централна и Южна Европа, както и че след 2070-та година,почти двойно ще се увеличи броя на хората, засегнати от недостиг на вода – от 28000000 до 44000000 души. Летни потоци вероятно щеспаднат с до 80% в южната част на Европа и някои части от Централна и Източна Европа. Потенциалът на Европа за водноелектрически централи се очаква да спадне средно с 6%, но да се повиши с 20-50% в района на Средиземно море след 2070 (Alcamo и др., 2007 г.).
Разходите, необходими за адаптиране към въздействията от повишаване на средната глобална температура с около 2 ° C може да варират от 70 до 100 млрд. долара годишно за периода между 2020 и 2050 г. (Световната банка, 2010).От 13,7 млрд. евро до $ 19,2 млрд. долара от тези разходи ще бъдат свързани с водата и ще отиват предимно за водоснабдяване и управление на наводненията.
Използване на ресурсите без граници
Водата не се ограничава само до политическите граници. Около 148 държави имат международни басейни на тяхна територия (OSU, ND, данни за 2008 г.), и 21 страни са разположени изцяло вътре в тях (OSU, ND, данни от 2002 г.).
Има 276 трансгранични речни басейни в света (64 трансграничните речни басейни са в Африка, 60 в Азия, 68 в Европа, 46 в Северна Америка и 38 в Южна Америка).
185 от 276 трансгранични речни басейни, около две трети, се споделят и от две страни. 20 от 276 речни басейна се споделят от пет или повече страни (7,2%), като максимумът е 18 държави, които споделят един и същи трансграничен речен басейн (Дунав).
46% от повърхността на земното кълбо (наземна) е покрита от трансграничните речни басейни.
148 страни притежават територия в рамките на една или повече трансгранични речни басейни. В 39 страни повече от 90% от тяхната територия е в рамките на една или повече трансгранични речни басейни, а 21 страни са разположени изцяло в рамките на една или повече от тези водосбори.
Руската федерация има в границите си 30 трансгранични речни басейни, които са съседни с други държави, в Чили и Съединените щати те са 19,в Аржентина и Китай 18,в Канада 15, Гвинея 14, Гватемала 13 и Франция 10.
На територията на Африка се намират около една трета от най-големите международни водни басейни, това са басейни, по-големи от сто хиляди кв. км. Почти всички африкански страни на юг от Сахара, както и Египет, включват на територията си поне един международен воден басейн.
Богатите нации са склонни да запазят или да увеличат потреблението на природни ресурси (WWF, 2010), но изнасят своите отпечатъци към производители, в по-бедни народи. Населението на Европа и Северна Америка консумира значително количество виртуална вода, изразходвана за производство на вносни храни и продукти. Всеки човек в Северна Америка и Европа (без бившия Съветски съюз) консумира най-малко 3 м3 на ден виртуална вода с вносните храни, в сравнение с: 1.4 m3 на ден в Азия и 1,1 м3 на ден в Африка (Zimmer и Renault, ND) .
Изразходването на подземни води е друго все по-често срещано явление.
Саудитска Арабия, един от най-големите производители в Близкия изток на зърнени култури, съобщи, че ще намали производството им с 12% на година, за да се намали неустойчивото използване на подземните води. За да защити своята вода и продоволствената сигурност, саудитското правителство издаде стимули за компаниите в Саудитска Арабия за отдаване под наем на големи парцели земя в Африка за земеделско производство. Инвестициите в Африка за производство на зърнени култури според Саудитска Арабия представляват спестяване на еквивалента на стотици милиони литри вода на година и намаляване на скоростта на изчерпване на изкопаеми водоносни хоризонти.
Почти всички арабски държави страдат от недостиг на вода. Около 66% от наличните повърхностни пресни води в арабския регион извират от страни извън региона.
Замърсяване
Пречистването на отпадъчни води изисква значителни количества енергия. Търсенето на енергия, за да се направи това се очаква в световен мащаб да се увеличи с 44% между 2006 г. и 2030 г. (IEA, 2009).
Замърсяването не познава граници. До 90% от отпадъчните води в развиващите се страни се вливат непречистени в реките, езерата и в крайбрежните зони с висока производителност, застрашавайки здравето, сигурността на храната и достъпа до безопасна питейна вода и вода за къпане. Над 80% от използваната вода в световен мащаб не се събира или не се обработва.( Corcoran et al., 2010).
Сътрудничеството, контрастна реалност
Има много примери за това как трансграничните води доказват, че могат да бъдат източник на сътрудничество, а не конфликт. Близо 450 споразумения за международни води бяха подписани в периода между 1820 и 2007 г. (OSU, 2007 г.).
Над 90 международни водни споразумения са изготвени, за да се управляват в сътрудничество общи водни басейни на африканския континент (UNEP, 2010).
Източник: www.unwater.org
Подобни
