ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Инж. Иван Иванов:
Ще има стресиращи факти за цената на водата
Защо да има помощи за електроенергия, а да няма за вода, пита председателят на Българската асоциация по водите
Светла Василева, в-к „Дума“
9. Август 2013, брой 183
ИВАН ИВАНОВ е завършил Френската гимназия в София и Химико-технологичния университет със специализация във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза. Магистър по бизнес администрация (MBA) от Франкофонския институт по администрация и управление в София и от Американския университет в Благоевград. Във ВиК-сектора е от 1999 г. Работил е във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж, както и за „Софийска вода“ АД. От 2012 г. е председател на Българската асоциация по водите (БАВ), а от 2013 г. – и изпълнителен директор на сдружение „Индустриален клъстър подземна инфраструктура“.
Цитат:
„Добре направена инвестиция във водоснабдителната система ще доведе до намаляване на цените, защото състоянието й сега е красноречиво – 80% загуби“
– Инж. Иванов, как изглежда ситуацията в отрасъл „Водоснабдяване“ от позицията на Българската асоциация по водите?
– Водоснабдяването е между онези отрасли, които най-бавно се реформират, понеже има силно социално влияние. Политиците се страхуват да правят радикални стъпки заради потенциален риск от социално напрежение. От няколко години има осъзната нужда да се правят реформи. Те се започват, но никога не приключват. Сега обаче сме стигнали до момент, в който обстоятелствата ни притискат от две страни. Едната е, че ако не се направи нещо, ситуацията по места е такава, че водоснабдителната система ще се разпадне, защото голяма част от водопроводите – над 70%, са от етернит, материал, който не е дълготраен, и са строени преди 30 г. Те трябва да бъдат спешно подменени. В същото време няма канализация, няма пречиствателни станции за отпадъчни води. Те трябва да бъдат изградени, понеже имаме договорка с ЕС.
– Сякаш изпуснахме сроковете на тези договорки?
– Вече изпускаме сроковете, да. Второто обстоятелство, което ни притиска, е точно това финансово съдействие, което получаваме от ЕС.
– В интервю от края на 2012 г. казвате, че 2013 г. ще е от особено значение за развитието на водния сектор. Защо?
– МОСВ в желанието си да осигури среда за успешно усвояване на средствата, оформи проект съвместно с МРРБ на стойност 16 млн. лв., в който са записани основните промени в нормативните актове, които трябва да се случат. Срокът на този проект е до края на 2013 г. Ако станат факт, това ще е голяма крачка напред. Последните промени в Закона за водите сочат, че сегашното управление на държавата осъзнава колко спешно трябва да се реформира отрасълът.
– В публичното пространство има обвинения, че от 2009 г. нищо не е направено и заради това сега се наложи парламентът спешно да приеме промени в Закона за водите.
– Нищо не е правено е много крайно твърдение. Факт е обаче, че нищо не бе направено спрямо конкретния член от закона, отнасящ се до изваждането на публичните активи от баланса на ВиК-тата и прехвърлянето им на общините. Тогава пак се бързаше, записа се един текст, но никой не беше мислил как на практика ще се реализира. С промяната беше допълнен механизмът, по който ще се случва изваждането на активите. Направена е и промяна, за която никой не говори, а според мен тя е съществена и се отнася до отлагането на 5-годишния регулаторен период. Това е периодът, в който всеки ВиК-оператор изпълнява 5-годишен бизнес план.
– И той подлежи на регулация от ДКЕВР?
– Да. Тази година трябваше всички ВиК-оператори да договорят бизнес плановете си за следващите 5 години с ДКЕВР. Това е процес, който в Англия например, където регулирането функционира на високо ниво, отнема години, понеже се навлиза в детайли. Но когато бизнес планът е одобрен, се знае, че това е документът, който ще се изпълнява без компромиси и той ще донесе ползи на всички. Тук за една година трябваше ДКЕВР да гледа 52 бизнес плана, което практически е невъзможно. Това не се случи. Има и още нещо. Бизнес плановете трябваше да стъпят на регионалните планове по градове, а те не са готови. Към момента се подават бизнес планове, които не са пълни, което дава допълнително основание за отлагане на регулаторния период. Моето очакване беше за отлагане с една година, но се оказа, че става въпрос за две.
– Какво ще се случи през тези две години с ВиК-тата?
– Ще продължим да буксуваме по същия начин, както досега. Това е добре за потребителите, защото няма да има голям скок на цените, от една страна. От друга страна, означава, че ще продължим да кърпим системата, при това некачествено, понеже няма достатъчно средства.
– Значи ли това, че ще влезем в новия програмен период 2014-2020 г. със забавен старт?
– Не. Това са два различни процеса. Свързани са, но са различни. Единият са инвестициите, които ще правят ВиК-операторите, а другият е оперативната програма, управлявана от МОСВ. Там имахме закъснял старт, опитаха се да наваксат по време на предишното управление, давайки доста оптимистични сигнали, но вече се вижда, че няма да сме толкова успешни. Немалко неща се направиха и вече не тръгваме от нулата. Имаме готовност да започнем от първия ден на предстоящия период. Една от най-големите слабости на текущия процес е, че ВиК-операторите са почти изцяло извън него. Те нямат активна роля в усвояването на евросредствата и в управлението на проектите. По места, ако кметовете имат желание, ги привличат, на други те са изолирани. Но те са дружествата, които впоследствие ще управляват тези активи и имат най-голям интерес нещата да се случват качествено.
– За какво ще дава пари Европа в следващите 7 години?
– Средствата от Европа по идея трябва да са допълващи, а не основни, както е в момента. И ние разчитаме основно на тях. Голямата битка беше да се вземат пари за водната част на нашия бизнес, но приоритетът на ЕК са канализацията и отпадъчните води, понеже така се постигат екологични цели. Сами по себе си те подобряват качеството на услугата, но са източник и на по-големи разходи на ВиК-операторите, респективно – на по-високи цени. Една добре направена инвестиция във водоснабдителната система ще доведе до намаляване на цените, защото състоянието й сега е красноречиво – 80% загуби. На професионален език това са „неотчетени водни количества“, т.е. от това, което влиза, 80% изчезва. Не всичко са течове. Голяма част са кражби и неизмерени количества. Ако сега пиша бизнес план на ВиК-оператор, ще заложа най-много средства като начало в поставянето на водомери. И то съвременни водомери, дори с дистанционно отчитане. С тях веднага се вдигат фактурираните водни количества, увеличават се приходите и дружествата ще могат да инвестират повече. И, разбира се, подмяна на водопроводи. Това са двата приоритета.
– В края на м.г. МОСВ прехвърли пари, които бяха за водни проекти, за покупка на тролейбуси, мотриси.
– На мен лично ми беше много криво, въпреки че разбирам логиката. Макар с направената промяна пак да се постига екологичен ефект, факт е, че водният сектор губи.
– Къде е проблемът в това наше несправяне с проектите през приключващия вече програмен период?
– Нямахме готовност – физическа и административна. Когато се отвориха възможностите, трябваше да се направят много проекти. Проектанти нямаше, това е голяма драма. Сега вече се появяват, но е доста трудно. Взеха се дори стари проекти, които се преработиха, но това създава сега проблеми, понеже не са точни. Сега имаме готови проекти, кметовете са готови. Имат административен капацитет. А има и консултанти, които могат да ги посъветват. Само чакаме да стартира новият програмен период. Оптимист съм.
– Какво трябва да се случи до края на т.г. като промени в нормативната база, за да няма проблеми през новия период?
– Очакваме да излезе стратегията за ВиК-сектора, която се готви от СБ. Нека не я бъркаме със стратегията за водите, която се прие и която се отнася общо до водния ресурс. Новият документ ще изнесе стресиращи факти за това колко трябва да е цената на водата, за да се постигнат необходимите стандарти. Но това трябва да се направи и да се търси решение. Ако не може да се вдига цената на водата, тогава да си понижим критериите. Винаги има оптимален вариант, в който всички да са доволни, но трябва да има широка дискусия.
– Кога очаквате да се появи някакъв вариант на стратегията?
– Очаквах да се появи още в началото на юни, да не кажа и май. Предполагам, че ще се появи всеки момент. Освен стратегията, нужна е и наредба за изискванията към ВиК-операторите. По нея имаше много дискусии. Тя е готова, макар да виждам вече колебания, понеже гилдията скочи и каза, че този документ няма да работи. Не знам дали ще влезе в сила. Важен е и правилникът за работа на асоциациите, тъй като те ще бъдат водещи в управлението на сектора. Сега такъв документ няма и общините не знаят как да действат. Другият процес, който тече и е важен, е описание на активите. Това, което липсва и за което ще продължавам да настоявам, е специализиран закон за отрасъл ВиК. Такъв няма. Откакто съм в сектора, не съм чул специалист да каже, че не е необходим, но някак не успяваме да стигнем до написването му. Надявам се догодина да се наблегне на него. Сега отрасълът се управлява основно от два закона и от една наредба – Закон за водите, който целият е в кърпежи; Закон за регулиране на ВиК-услугите, който казва ДКЕВР какво да прави и тук има тотално разминаване в комуникацията; и Наредба 4, която е почти със силата на закон, понеже описва взаимоотношенията между оператора и клиентите. Тези три документа могат да станат база за нов закон.
– Всичко не тръгва ли оттам, че управлението на водите е разкъсано между 7 министерства?
– Съгласен съм напълно. Моето лично мнение и мнението на много мои колеги, не казвам на всички, защото има нюанси, е, че една агенция по водите ще свърши добра работа, защото ще професионализира под някаква форма сектора. И агенциите не са независими от политическо влияние, но там има повече професионално поведение – директорът ще е експерт със съответните изисквания към него за компетентност и т.н., ще има дирекции с експерти и целенасочена работа в една посока. Сега какво се случва? Идва ново правителство и решава кой да бъде ресорният зам.-министър в отрасъл ВиК например. Сега имаме шанс, че е човек от бранша, но дълго време не беше така. При една агенция това е трудно да се случи, тъй като изискванията за заемане на позиция ще са приоритетно за професионална експертиза, а не за политическа принадлежност. Няма да може да се назначи енергетик например, който да отговаря за водите.
– Казахте, че отлагането на бизнес плановете с две години ще доведе до по-малко увеличение на цената на вода. Значи смятате, че все пак такова увеличение ще има?
– Виждал съм вариант на проекта за стратегия. За да се направят инвестициите, които са необходими, цената трябва да скочи до социалния максимум, което не е никак малко. За София е 5 лв. И пак няма да е достатъчно. За много от местата трябва да се добавят около 400 млн. лв. на година от държавата. Такова е състоянието. Нека видим какво трябва и какво можем да направим. Има и друг подход. Казваме, цената ще е такава, с нея може да се направи това и това. Необходимо е държавният регулатор да направи система за сравнителен анализ и да знае различните дейности колко е нормално да струват. Това го нямаме и е голям пропуск. Когато има такава система за оценка, ценообразуването ще стане по-прозрачно и потребителите ще знаят увеличението на цената за какво точно отива. Звучи елементарно, но не е. В момента всяко увеличение на цената е недобре обяснено. Не обвинявам сега регулатора, а работата при предишния му председател. Играехме си игри. Вие поискайте 5%, аз ще кажа, че няма да ви дадем нито един, а накрая ще ви дадем 3%. Това подронва доверието и създава усещане за непрозрачност. Ако регулаторът функционира пълноценно, той трябва да има идея каква да е реалната цена, още преди да е подадено заявлението от оператора. Ако има социално напрежение по отношение цената на водата, то може да бъде туширано, като се въведат помощи за вода, каквито има за електроенергия. Нали водата е жизненоважен ресурс, без който не можем? Защо да има помощи за ток, а да няма за вода?
Подобни
