ПОКАНА за национален фотоконкурс „Изворите в България“
Рейчъл Беквис е живяла на този свят в Сиатъл. От 12 юни 2002 година до 23 юни 2011. Загива след автомобилна катастрофа едва на 9 години, но делото, подето от нея, до момента е спасило 60 000 души от жадна смърт. Според данни на ООН всеки 10 жител на планетата ни страда от недостиг на прясна питейна вода.
Но ето и цялата история.
Веднъж в Сиатъл пристигнал за лекция шефът на благотворителната организация „Charity: water“ Скот Харисън. Детето било в залата и слушало. Лекторът разказвал за милионите деца, предимно в Африка, които ежедневно се разболяват и умират само защото нямат достъп до чиста питейна вода. Рейчъл била шокирана от кадрите, в които хора пият вода от локвите и блатата, в която плуват червеи, а след това се разболяват от чревни инфекции, които ги убиват.
Рейчъл помолила родителите си да не канят никого на деветия й рожден ден. Убедила приятелите си вместо да купуват играчки и рокли, да преведат парите на нейната страничка в сайта на фонда „Charity: water“. Там тя събирала средства за строежа на кладенци в Африка. Заветната й мечта била да се съберат 300 долара, с които по изчисления на фонда можели да бъдат спасени 15 човешки живота. Рейчъл два пъти подстригала и дала косите си за направата на перуки за онкоболни деца, минали химиотерапия. Въпреки всичките усилия на малкото момиче, на страничката се събрали едва 220 долара.
Месец и половина след старта на личната благотворителна страничка на Рейчъл в Сиатъл става верижна катастрофа с 13 коли.
Единствената жертва в зловещата катастрофа е Рейчъл Беквис. В мелето оцеляват всички останали пътници, включително майката и сестричката на момичето, която е на 22 месеца. Животът на Рейчъл се поддържа изкуствено, но тя така и не идва в съзнание. Търсейки начин да помогнат на детето, много роднини и приятели на семейството или просто съграждани, почват да превеждат малки суми на сайта й. Даренията нарастват с всеки изминал ден лавинообразно. След като става ясно, че Рейчъл няма да може да живее сама, лекарите изключват поддържащата апаратура. Здравите й органи са дарени за спасяването на друго нуждаещо се дете.
Америка е потресена от трагедията и огромното сърце на малкото момиче. През октомври 2011 година, когато дарителската акция е финализирана, станало ясно, че 31 997 души от цял свят са превели общо 1 265 823 долара. Те щели да стигнат за прокарването на питейна вода – построяване на кладенци и филтриращи системи, както и за монтирането на контейнери за събиране на дъждовна вода в много африкански села и така да се спаси живота на 60 000 души. Майката на Рейчъл, Саманта Пол, до ден днешен продължава делото на дъщеря си – събира помощи и непрекъснато пътува из Африка.
Скот Харисън, лекторът от „Charity: water“, така и не се запознава приживе с момичето. След смъртта й той наблюдавал чудото – как на нейната страница с последното й желание парите потекли като река. „Благотворителната кампания първо се разпространи в цялата енория на църквата, която посещаваше семейството на Рейчъл. Само за дни бяха събрани над 100 хиляди долара. После треската обзе целия Сиатъл – 300 хиляди, 400 хиляди долара, а после изобщо престанах да разбирам какво се случва“, разказва основателят на „Charity: water“. Десетки хиляди хора от цял свят пишат на страничката на Рейчъл трогателни писма.
Деца от различни държави изтърсват своите касички и молят родителите си да изпратят спестеното по сметката на Рейчъл. Възрастните добавят и банкноти. Така се стига до 1 милион и 200 хиляди долара! „Бях потресена от тази всеобхващаща любов и подкрепа, това е неописуема болка и щастие едновременно“, разказва майката на Рейчел Беквис Саманта Пол. „Знаете ли какво ще правим в деня на годишнината от смъртта на Рейчъл? Заедно с майка й ще обикаляме от едно африканско село – в друго, трето, четвърто, и така навсякъде, където вече има вода благодарение на Рейчъл. Саманта ще се срещне с хиляди хора, на които нейната дъщеря е донесла здраве, щастие и нов живот.“, казва още Скот Харисън. Така една малка смърт накара голямото човечество да се огледа и да забележи нещо наистина истинско.
Източник: Списание 8
Подобни
