ВОДНИ ПОТАЙНОСТИ от софийските минерални извори – филм

София е една от най-богатите столици в света по находища на минерални води.

На една сравнително неголяма територия от около 1200 кв. км се срещат 8 от познатите в света 9 типа минерални води. Мълвата разказва, че софийските минерални извори са около 40 даже 50. Повечето, сред които и най-популярните като изворите при Централна баня, Княжево, Горна баня са със слаба минерализация, без мирис и са пивки, с приятен вкус – могат да се пият всеки ден. Има и такива обаче които са с много добри, даже изключителни лечебни характеристики, които, ако се използват по специална балнеолечебна програма, лекуват успешно най-различни заболявания.

Всички тези извори са разпръснати на практика по цялата територия на Софийска община. Много от тях обаче са невидими, скрити в гори тилилейски, спящи под боклуци, изливащи се в незнайни дън земи. Само някои се ползват и то от посветени в известен смисъл хора, които от поколение на поколение предават легенди за лековитите им характеристики и вярват в лечебната сила на водата, без обаче да са сигурни какво е съдържанието и и за какво точно лекува то.

С този кратък филм ви предлагам разхлаждаща лятна разходка до някои от най-известните софийски извори. Даже и да не сте болни, със сигурност ще се ободрите, а може и да ви стане любопитно, да ви хрумне идея, да пожелаете да сте съпричастни, да се погрижите. Ако сте жадни, последвайте ме.

Обща информация

Написаното остава и добре, че е така, защото за много от софийските минерални извори и за ролята им в живота на местното население може единствено да се прочете, при това в писания още от втори – първи век преди новата ера.

За целите на този филм обаче ние ще посочим едно от последните задълбочени изследвания по темата, книгата „Находищата на минералните води в района на София“ с автори Павел Пенчев и Величко Величков, издадена през 2011г. Според изследването на територията на София до сега са регистрирани 31 находища с общо 75 водоизточника (каптирани извори и сондажи). Общият капацитет на минералните ресурси в Софийската котловина е около 300 л/сек., което се равнява на консумацията на вода на град с размерите на Ботевград, например.

Над 50% от минералните ресурси са с ниска минерализация – под 0.5 гр/литър, което ги прави годни за пиене всеки ден.

По химически тип софийските минерални води са предимно хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви и спомагат за нормализиране дейността на храносмилателните и отделителните органи, или хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, които активно лекуват заболявания на опорно-двигателната система.

Температурата на софийските минералните води също е много различна – варира от 20 до 81. Водите с температура от 20-32 гр. Се наричат хипотермалните води те са най-много в Софийско – 44 %, и хипертермалните води (над 37 °С), които представляват 42 % от ресурсите. Най-подходящите за балнеологични цели минерални води – изотермалните (32 – 37 °С) формират 14 % от ресурсите в района.

Находище на минерална вода „София – Панчарево“Находището в Панчарево е едно от малкото използвани в София. То има експлоатационни характеристики, правени са му многократни изследвания и в момента с него се захранват външните басейни на к-с Корали, новата баня и водата е достъпна за пиене.
Единствен пример за публично-частно партньорство – водата се отдава на концесия от Общината за ползване от частници.

Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиева със съдържание на радон, метасилициева киселина и въглероден диоксид. Може да се ползва външно в басейн или вана за лечение на опорно-двигателната система – възпалителни, дегенеративни състояния, след оперативни интервенции.
Пие се при бъбречни, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни заболявания, диабет, подагра.
Находище на минерална вода „София – Железница“

Ето ме при Железница. Сега ни предстои да намерим поне първия извор, защото знам, че тук са няколко, а мълвата разказва, че местните хора даже саморъчно са си направили баня. Докато стигнем обаче, нека ви разкажа каквото аз знам за статута и собствеността на минералните извори.

Всички минерални извори на територията на цялата страна, включително и в Софийска община са изключителна държавна собственост в лицето на Министерство на околната среда и водите.

През 2011 година министъра на околната среда и водите предостави възможност на всички общини в страната, включително и на софийска, да поемат управлението на минералните извори, които са на тяхна територия, което им дава право да ги оттава на концесия, но и ги задължава да се грижат за тях, да поддържат съоръженията, да провеждат ежегодни балнеологични оценки и изследвания на химичния състав, да създават и поддържат санитарно-охранителни зони и режим на ползване в зависимост от организацията на дейността. Софийска община прие да управлява осем минерални извора- Извора при централна баня, Железница, Панчарево, Лозенец, Овча купел, Баталова воденица, Свобода.

Възможно най-актуална информация за тях, в случая от 2015 година, всеки може да намери на сайта на общината – Направлени Архитектура и градоустройство – Минерални води, където са качени освен документи, а също така данни от годишните проверки за състава на водата, с препоръки за употреба и лечение, както и със състоянието на изворите.

Честно казано за неспециалист е трудно да се ориентира в информацията, а е и твърде досадна. Това е и една от причините, поради които решихме да направим този визуален воден тур.

Находище на минерална вода „София- Горна баня“

Прочутата горнобанска минерална вода е питейна и лечебна, подходяща за изкуствено газиране, с което се улесняват процесите на храносмилането. хидрокарбонатно-сулфатна-натриева, с ниска минерализация с незначително съдържание на флуор. С приятна на вкус, без цвят и мирис. Подходяща е за бутилиране. Препоръчва се при хроничен гастрит, колит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и след хематични състояния.

Лекува стомашно-чревни заболявания, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, бъбречно-

урологични и преди всичко бъбречно- каменна болест; профилактика и лечение при подагра, оловни, манганови и други интоксикации; инхалации при алергични заболявания.

Находището се управлява от принципала МОСВ, а не от Столична община, основно поради факта, че водите му са обвързани с дългогодишни договори за концесия.

Находището има уредени експлоатационни характеристики, които обаче на този етап се използват единствено за бутилиране.

Възможност за свободен достъп до водата хората имат само рез тази чешма. До скоро сградата на банята, която е може би най-красивата сред бившите водни дами на София, беше собственост на МЗ. Само от една година този имот вече е собственост на Столична община, която все още търси популарни но и не толкова популярни начини да закърпи сградата, даже до скоро имаше намерение да го превръща Център по музиология и туризъм, в който по странен начин трябваше да се помещават цех за стъклени музейни витрини и топилата с минерална вода.

Водата е питейна и лечебна, подходяща за изкуствено газиране, с което се улесняват процесите на храносмилането. Слабоминерализирана, с алкална реакция, 19 микроелемента, приятна на вкус, без цвят и мирис. Подходяща е за бутилиране. Препоръчва се при хроничен гастрит, колит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и след хематични състояния.

Находище на минерална вода „София – Овча купел“

Като че ли най-много легенди се носят за водата в Овча купел. До средата на ХIХ век в района на Овча купел е съществувал малък топъл извор. След опустошителното земетресение през 1858 г. от земетръсната пукнатина се е появил воден фонтан (Щерев, 1964; Петров и кол., 1970) и се е образувало олямо грифонно езеро. Дебитът на изворната групапървоначално е бил голям, но в последствие е намалял до около 3.5 l/s.

Още през 30-те год на 20 век се постороява тази великолепна баня и се отделя място за парк с ценни дървестни видове

След 50 – активно се ползва за балнеология . Известно време тук се помещава институт по балнеология и климатолечение. След 2000 закрит и превърнат в балнеолечебница.

Характеристики на водата: По химичен състав минералната вода е SO4-HCO3-Сa-Na, с повишено съдържание

на магнезий и обща минерализация от 1.0 до 1.3 g/l. Съдържанието на флуор варира от 1.3 до 4.0 mg/l,

на метасилициевата киселина – от 20 до 53 mg/l; на метаборната киселина – до 1.7 mg/l. По-характерни микрокомпоненти

във водата са стронций и литий. Има слаб мирис на сяроводород.

Минералната вода се използва главно за балнеолечение, рекреация.

Има много добър ефект при чернодробно- жлъчни, стомашно-чревни и обменни заболявания, при преобладаващи спастични и възпалителни явления с болестна симптоматика, ставни дегенеративни заболявания, профилактика и лечение на лекостепенни остеопорози.

Находището е с утвърдени експлоатационни характеристики, но в момента продължава да се използва само през лятото за двата външни басейна. Недостъпна е за пиене, просто липсва чешма!

Находище на минерална вода „София – Княжево“

Наричат я царската чешма защото била любима на цар Борис III , който разказват често можел да бъде видян да идва до тук сам да си налива от извора.

Днес можем да си налеем от извора, също като преди сто години. Нищо не се е променило, само старата баня вече е толкова непригодна за ползване и опасна, че е затворена, от съображения за сигурност. Съществуват неуредени отношения със собствеността на земята около изворите може би и това е една от причините, поради които Столична община не иска да управлява това находище. Т.е. в момента водата е изцяло под юрисдикция на МОСВ.

Независимо кой управлява обаче, зле управлява.

От петте чешми само две работят, достъпът до водата е труден, налягането е ниско не, защото липсва дебит, а защото водата не е пусната да се изливи във всичките и възможности. Редят се хора на опашка с часове при това сред локви и боклуци.

А водата, казват е лековита, въпреки че никъде в околността не може да се прочете за нея.

6. Находище на минерална вода „София – Лозенец“

Това е сравнително нов извор, окрит в края на 80-те чрез сондажи. Представлява особен интерес, може би, защото е в центъра на града и около него все се вихрят какви ли не сценарии, включително имаше идея за захранване на голям СПА център, който щеше да се изгражда в Южен парк.

Така или иначе водите на извора почти не са ползвани, а и е изключително трудно да се разбере какви са точно те, защото няма изготвени експлоатационни характеристики, няда дори означение за местоположението на каптажите, и абсолютно никаква санитарно- охранителна зона.

Подобна е ситуацията със софийските находища на минерална вода в кв. Надежда, кв. Свобода и особено в кв. Зона Б5, известно като „Баталова воденица“, които е почти невъзможно да бъдет намерени, затова нямам намерение да се пробвам, за да не губя време.

7. Находище на минерална вода „София – Център“

Изворът при Централни бани е най-известният извор в София.Данните за него датират още преди 2400 години. Първите каптажи са направени атримляните, а после и турците.

Водата на находището е слабоминерализирана, хипертермална, природно чиста вода, със стабилен физико-химичен състав и свойства, които се запазват най-малко два месеца след престояване на водата в бутилиран вид. Водата

Съдържа флуорид много малко над нормата, което я прави подходяща за антикарисна профилактика. Подходяща е при стомашно-чревни и бъбречно-урологични заболявания; за балнеолечение главно при заболяване на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и гръбначния мозък и гинекологични заболявания.

Представлява ценен природен ресурс, който може да се използва комплексно за :

балнеолечебни и профилактични нужди;

добив на геотермална енергия;

бутилиране като натурална минерална вода;

санитарно-хигиенни нужди;

рекреационни и спортни цели.

Днес находището се използва частично, единствено за захранване на градските чешми.

Флуорни води – съдържат флуор над 1.5 г/л. Биологично активният елемент флуор действа като стабилизатор на урината, възпрепятства утаяването на минерални соли и образуването на камъни и пясък в бъбреците. Флуорните води са високоефективни при профилактика на зъбен кариес. Имат значение за вкостяването и изграждането на нова костна тъкан, предпазват от остеопороза. Могат да се пият в малки дози за определен брой дни. Не трябва да се приемат като трапезна вода, защото водят до поява на хронична флуороза.

Източници:

книгата „Находищата на минералните води в района на София“ с автори Павел Пенчев и Величко Величков, издадена през 2011г.: http://bgapv.com/uploads/files/33_mineral_book_01.pdf

Сайтът на Столична община „Направление Архитектура и градоустройство“, отдел Минерална вода: https://www.sofia-agk.com/Pages/Render/356